Американското издание The National Interest посвети на тези събития отпреди половин век статия с гръмкото заглавие: "Най-мощната ядрена бомба на Русия може да унищожи Лос Анджелис с един удар", отбелязва "Российская газета".
"Всеки, който се е намирал в пределите на 50 мили от епицентъра на взрива, е получил изгаряния от трета степен. Тя е била 3000 пъти по-мощна от бомбата, хвърлена над Хирошима", с такива заявления започва материалът.
Впрочем, за разлика от САЩ, СССР не изпитва оръжията си над градове. Както е известно, Цар-бомба е пуснат на ядрения полигон "Сухой нос" (архипелаг Нова Земя).
Мисията е зададена на майор Андрей Дурновцев. Той е командир на бомбардировача Ту-95 "Медведь", едва побиращ боеприпаса с "чудовищни размери".
Дължината му е 26 фута (почти 8 м), а диаметърът му е 7 фута (над 2 м).
"Медведь" е съпровождан от самолет Ту-16 "Барсук".
Бомбата е хвърлена с парашут, за да се забави падането ѝ. Това, поясняват в статията, дава на самолетите шанс да "избягат" от епицентъра на взрива.
Падането от 4000 м височина продължава 3 минути.
"Ударната вълна разбива прозорците на разстояние от над 500 мили (800 км)", описват последствията американците. "Свидетелите виждат разпръскващия се наоколо плътен облак на над 600 мили от мястото на взрива".
Ядрената гъба достига стратосферата. "Американците обичат да привеждат това в качеството на пример за това доколко луда е била Студената война и какви безумници са били руснаците. Руснаците, изглежда, се гордеят с това", твърди историкът от Технологическия институт "Стивънс" Алекс Велерщайн, цитиран от изданието.
При това от САЩ отбелязват, че Цар бомба е едно от "най-чистите" ядрени оръжия. Конструкцията му свежда до минимум радиационното замърсяване на околната среда.