Група учени - с участието на сътрудници от Московския физико-технически институт (МФТИ), описаха механизма, който води до това, че през XXI век ледът в eвразийската част на Арктика се топи по-бързо, отколкото в американската. Тази информация може да се използва и за прогнозиране на икономическата активност в региона, съобщиха в сряда от пресслужбата на университета.
"След четири експедиции в Северния ледовит океан и анализ на сателитни данни, група руски климатолози, с участието на сътрудници от МФТИ, описаха механизма на "сезонната" океанска памет. Той обяснява как през XXI век циркулацията на въздуха в региона води до топене на леда в евразийската част на Арктика по-бързо, отколкото в американската", се казва в съобщението.
DPA/Vostock-Photo
Глобалното затопляне е по-изразено в Арктика, отколкото на други места. Намаляването на ледената покривка води до още по-голямо затопляне, а оттам и до по-нататъшно топене на ледовете. Този порочен кръг се обяснява с факта, че ледът отразява слънчевата светлина, а водата, напротив, абсорбира и акумулира топлина. Загубата на лед в различни части на Арктика е с различно темпо. Наблюденията показват, че от 2000-те години в евразийската част на Арктика ледената покривка намалява дори през зимата, а в Съединените щати - само през лятото.
Според изследователите това се дължи на сезонността и особеностите на циркулацията на въздушни маси в Арктическия регион. "През втората половина на септември ледът обикновено е по-малко. По това време океанът акумулира топлина от слънцето. Но ако от полюса или от Гренландия идва студен въздух, той отнема малко от топлината. И обратното: потокът от топъл въздух от континента увеличава топлината на океана", цитират от пресслужбата съавтора на изследването Михаил Варенцов.
Учените наричат този механизъм "сезонна памет": зимната ледена покривка зависи от атмосферните условия през предходното лято. За да опишат и обяснят климатичните промени в Арктика, изследователите събират данни за температурата и водния състав на различни дълбочини, а също и за температурата и влажността на въздуха, вятъра и други климатични характеристики в двата полярни региона. Измерванията са извършени по време на експедиции през август-септември 2003 г., 2005 г., 2013 г. и 2015 г.
Последици от намалената площ на леда
Постепенният преход към сезонно освобождаване на Арктика от лед, както е отбелязано в доклада, от една страна опростява икономическата дейност. Колкото по-тънка е ледената покривка и колкото по-малка е площта ѝ, толкова по-лесно е да се плава. През XXI век, дори и през лятото, корабите плавали по Северния морски път само придружени от ледоразбивачи. Ако ледоразбивачите се окажат частично или напълно ненужни, ще стане много по-лесно и по-евтино за транспортиране на товари.
EPA
"Същевременно изменението на климата нарушава баланса на екосистемата. Например, полярните мечки и тюлените се нуждаят от лед за отдих и лов. А когато горният слой на океана се загрее, планктонът може да започне да се размножава неконтролируемо", обясниха представители на Националния ядрено-изследователски университет (МИФИ).
Изследването е проведено в рамките на мащабния международен проект NABOS, който изучава климата на Арктика от 2002 г. насам. В изследването са участвали учени от Московския физико-технически институт, Арктическия и антарктическия научно-изследователски институт в Санкт Петербург, Московския държавен университет "М. В. Ломоносов", Института по физика на атмосферата "А.М. Обухов", Хидрометеорологичния център на Русия и Института по география.
Изследването е подкрепено от Руския фонд за фундаментални изследвания и министерството на науката и висшето образование на Руската федерация.