Основано преди ВСВ през 1937 г., КБ "Лавочкин" активно участва в разработките на модерни изтребители за очаквания голям конфликт в Европа и триумфира със създаването на успешен модел като Ла-7.
"Лавочкин" обаче няма толкова ярка следвоенна история. Някои от самолетите губят в борбата за място под слънцето, водена срещу другите конструкторски бюра, докато други завинаги си остават само на чертожните дъски. През 1960-те години "Лавочкин" фокусира вниманието си върху разработката на космически кораб, който се произвежда и до днес.
Ла-5ФН
Сергей Мамонтов/Sputnik
Ла-5 е известен със своята маневреност и гъвкавост при работа, но има и някои значителни недостатъци. При скорост по-малка от 210 км/ч самолетът не може да се контролира. Както си спомня пилотът и писател Анатоли Маркуша, "летците страдаха от "африканската" жега в кабината" (Николай Якубович. "Неизвестният Лавочкин". Москва, 2012).
На Ла-5 най-известният ас на Съюзниците Иван Кожедуб започва убийствения си списък от 62 свалени вражески самолета. На 6 юли 1943 г. по време на Курската битка той сваля немски бомбардировач Ju-87.
Докато първите изтребители Ла-5 са технически изостанали от Messerschmitt Bf 109 и Focke-Wulf Fw 190, то по-късната модернизация Ла-5ФН надминава немските си колеги, особено по скорост на издигане. "Ако Messer се опитваше да се измъкне от нас нагоре, ние го догонвахме. Колкото повече се издигаше, толкова по-лесно ни беше да го хванем. Focker-ът беше по-тежък от Messer-a и го хващахме дори по-бързо", спомня си пилотът Дмитрий Алексеев.
Германските самолетни конструктори обаче не бездействат. Техните изтребители стават по-напреднали и скоро Съветският съюз разбира, че му трябва нещо по-мощно от Ла-5ФН. Тогава се ражда легендарният Ла-7.
Ла-7
Дмитрий Коробейников/Sputnik
През септември 1944 г. най-добрият съветски изтребител от ВСВ – Ла-7, е пратен за бойни изпитания в 63-и гвардейски авиационен полк, който се бори за освобождението на Рига. Новият самолет става истински "побойник" за германците. По време на едномесечни въздушни битки полкът от Ла-7 унищожава 55 вражески изтребителя, като губи едва 4 самолета.
Ла-7 изглежда подобно на Ла-5ФН, но надминава предшественика си по отношение на скорост на летене, на издигане и максимална височина благодарение на осъвременените си технически характеристики. И по-важното – Ла-7 превъзхожда почти всички немски самолети от това време.
Често пилотите на Luftwaffe предпочитат да избягват преки битки с тези мощни съветски самолети, така че германското командване изпраща само най-добрите сред най-добрите срещу пилотите на Ла-7. Например елитното немско крило Jagdgeschwader 54 (JG 54), към което принадлежат асове като Ото Кител (267 въздушни победи) и Валтер Новотни (258) често са пренасочвани към фронтовите зони, където служат съветските Ла-7.
Първата съветска "реактивна жертва" също пада пред Ла-7. През февруари 1945 г. съветският ас Иван Кожедуб сваля немски реактивен изтребител-бомбардировач Ме-262 във въздушна битка над р. Одер.
Ла-15
Alan Wilson/Wikipedia
В края на 1940-те години две съветски конструкторски бюра започват ожесточена конкуренция за снабдяване на ВВС с изтребители. Ла-15 и МиГ-15 са "гуша за гуша", а в симулираните въздушни битки и двамата отбелязват победи.
Въпреки факта, че и двете машини влизат в серийно производство, съветското ръководство скоро решава, че производството на два реактивни изтребителя е ненужно за съветската индустрия.
Летателните характеристики на Ла-15 са признати за малко по-добри от тези на МиГ-15, но серийното производство на последния е по-гладък процес. Сталин лично решава да заложи на "МиГ", без да излага аргументи.
С над 15 000 произведени самолета МиГ-15 става най-масово произвежданият реактивен изтребител в света. След 235 построени бройки серийното производство на Ла-15 е преустановено през 1954 година. Останалите самолети са изпратени на ядрените изпитателни площадки, където да бъдат използвани като мишени.