Сред страните, които използват МиГ-29, е и Източна Германия. Тези самолети продължават да служат след обединението на Германия не само като част от силите за бързо реагиране, но и като условен противник в ученията на страните от НАТО.
F-16 от 510-а изтребителна ескадрила на американските военновъздушни сили (ВВС) става първият западен изтребител, който се среща със съветски самолети в учебен бой. Според капитан Майк Макой, един от пилотите на ескадрилата, основните характеристики на МиГ-29 са високата маневреност при ниска скорост и системата за целеуказване. Американският пилот отбелязва, че битката с МиГ-29 е сходна с битката с F-18 Hornet, но съветската машина има важно предимство - тя е по-бърза и по-мощна от F-18. И двата самолета могат да маневрират при ниска скорост, но F-18 трябвa да се снижава, за да набере скорост, и в този момент врагът има шанс да получи по-добра позиция. Освен това пилотът на МиГ може да пусне ракетата Р-73 по целта си под ъгъл до 45 градуса спрямо надлъжната ос на самолета.
Системата за целеуказване също създава проблеми на американците. Макой си спомня, че тази система се оказва по-опасна, отколкото предполагат. "Всеки път, когато се приближавах към МиГ-29, трябваше да пускам капани, за да избягам от Р-73", казва пилотът.
Друг пилот на Ф-16 се съгласява с него - подполковник Гари Уест, който командва 510-а ескадрила. "Някои от нашите пилоти смятаха, че прицелът, поставен върху шлема на пилотите на МиГ-29, ще сложи край на близката маневрената въздушна битка". По-късно обаче се оказва, че при висока скорост пилотите на F-16 имат повече шансове в битка с МиГ.
Макой и други американци получават възможността да се издигнат във въздуха на МиГ-29, а по време на полета те отбелязват някои от недостатъците на самолета. "Имаше още какво да се желае от изгледа от пилотската кабина и този недостатък ни даваше истинско предимство", казва той.
Капитан Майкъл Раубах, който по онова време служи като пилот на МиГ-29, потвърждава истинността на това твърдение: "Нашият изглед не е толкова добър, колкото този на F-15 и F-16". Според него това не позволява да се поддържа визуален контакт и оптимален вектор на издигане в същото време. "Това може да бъде истински проблем, особено в битка с малък самолет като F-16", казва германският пилот.
Друг германски офицер, капитан Оливър Пранк, отбелязва, че МиГ-29 не е предназначен за близък въздушен бой, въпреки че е използван от ВВС на ГДР като прехващач. "Самолетът е проектиран да достига желаната височина, да развива свръхзвукова скорост, да изстрелва ракети и да се връща у дома", подчертава той.
МиГ-29 е страхотен противник, смята капитан Майк Макой. "Опитът потвърди това, което знаех - МиГ-29 е в състояние да проведе въздушна битка в телефонна кабина (т.е. в изключително ограничено пространство). Въпреки това тръпката изчезна след първия полет", спомня си той.
Подобно мнение споделя и подполковник Гари Уест. "Когато западните пилоти се сблъскат с един МиГ, те са склонни да го гледат с благоговение, вместо да се бият с него. Те се възхищават на този съветски самолет, в чието разучаване са прекарали толкова много време. Те знаят как да се справят с него и в каква ситуация могат да попаднат. Не можете да научите всичко това от докладите", казва той.