Най-ужасяващите съветски проекти за бойни кораби

Бойните кораби на Сталин

Още през 1930 г. съветското ръководство иска да създаде мощен океански флот, който да балансира водещите световни сили. Така че основният акцент е върху създаването на няколко бойни кораба по проект 23 "Съветски съюз".

Те биха се превърнали в най-големите и мощни бойни кораби от средата на 1930-те години с водоизместимост 65 000 т, достигайки 270 м дължина и 38 м широчина. Двигателят на всеки кораб трябва да има 200 000 конски сили и да може да накара тези морски чудовища да се движат със скорост 29 възела (около 53 км/час) с около 1300 моряци и офицери на борда.

Основните им оръжия трябва да бъдат три 406-мм артилерийски оръдия, които изстрелват 1105-килограмови снаряди на разстояние до 46 км.

В същото време тези бойни кораби трябва да имат дебела броня, която достига повече от 4 м широчина на конкретни места, за да издържа на експлозия равна на 750 кг тротил.

И все пак Втората световна война променя плановете на съветското ръководство за изграждането на тези чудовища, тъй като армията се нуждае от други, по-важни оръжия на бойното поле. Нито един кораб не е напълно завършен, а корпусите им са разглобени и използвани за изграждане на ленинградски отбранителни съоръжения.

След като войната приключва, съветската икономика няма пари да си позволи толкова амбициозен проект. След години той остарява и страната решава да се съсредоточи върху създаването на проекти от новата ера, като самолетоносачи.

Десантна подводница

Ядрените подводници по проект 717 са замислени като първите в света съветски десантни подводни "чудовища", които да прехвърлят морските пехотинци заедно с тежки и леки бронирани превозни средства до вражеските брегове, без да бъдат видени.

Проектът стартира през 1971 година. Всяка подводница може да вземе на борда си 20 танка и лека бронирана техника.

В допълнение към това всяка от тях трябва да бъде въоръжена с 252 военноморски мини, 6 торпедни тръби и две 30-мм артилерийски оръдия.

"И все пак тези подводници никога не са създадени, тъй като в средата на 1970-те Москва трябва да започне спешно да работи по създаването на ядрени подводници с междуконтинентални балистични ракети на борда, за да достигне военен паритет със САЩ - нейният основен противник по време на Студената война. Ето защо правителството изоставя проекта за тези десантни подводници и започва работа по нови видове подводници", каза пред Russia Beyond професорът от Академията за военни науки Вадим Козулин.

Най-големият съветски самолетоносач

Самолетоносачите по проект 1143.7 е замислен като съперник на най-големите американски самолетоносачи с възможност за съхраняване на борда на 70 самолета, бомбардировача и хеликоптера - пълна плаваща авиобаза.

Всеки кораб по проект 1143.7 има водоизместимост 80 000 т (за сравнение американският USS Nimitz има водоизместимост от 90 000 т). Всеки от руските самолетоносачи трябва да достига близо 325 м дължина и почти 70 м широчина.

Такива кораби биха могли да прекарат четири месеца в открито море, без да посещават пристанища и да вземат на борда най-новите самолети на своето време - Су-33, вертолети Ка-27 и шпионски самолети Як-44. Междувременно конструкторите също планират да инсталират на борда комплекси "Гранит", за да защитят плаващата авиобаза от врагове в открито море.

И все пак Съветският съюз се разпада през 1991 г. и Москва има други въпроси, върху които да се съсредоточи в новата ера на своята история. Така новите проекти за самолетоносачи са изоставени и вече изградените корабни корпуси са разглобени през 1992 година.

СССР обаче иска и да помете САЩ с огромно цунами. Чудите ли се как?!