Преди броени дни се състоя първият полет на тежкия ударен дрон "Охотник", разработен от КБ "Сухой". Въпреки че Русия дълго време не беше произвеждала нови безпилотни апарати, появата на "Охотник" доказа, че тя все още може да се смята за една от страните с най-силна военна промишленост, пише китайското издание "Соху", цитирано от inosmi.
На 6 август информационна агенция Sputnik, позовавайки се на руското министерство на отбраната, съобщи, че първият полет на разработения от КБ "Сухой" по схемата "летящо крило" безпилотен апарат "Охотник" е продължил малко над 20 мин. и е успешно завършен. Според инженерите на компания "Сухой" бомбеният товар на дадения модел съставя 8 т, което е повече от този на леките изтребители J-10 и F-16. Понеже дронът е изпълнен по схемата "летящо крило" и има сравнително неголеми размери, неговите "стелт" характеристики се оказват по-добри от тези на китайския изтребител J-20.
Както е известно от момента на приемане на въоръжение на дронове, способни да наблюдават и атакуват, към които спада и американският MQ-9 Reaper, армиите на всички силни страни започнаха да инвестират огромни човешки и материални ресурси в дадената област. Така се появиха съвременните безпилотни апарати MQ-9 Reaper, Wing Loong и "Цайхун". В Русия последно време не бяха произвеждани нови дронове заради изоставането в електронната промишленост и недостатъка на знания в дадената област, пишат авторите. Това беше косвено доказателство, че без съветските технологии руската военна промишленост не е способна на нищо, смятат авторите.
Но появата на "Охотника" доказа, че Русия все още може да се смята за една от страните с най-силна военна промишленост. Орманетът на вертикалната опашка на Су-57, появил се на военната летателна изпитателна площадка, е доказателство за това, че Русия отдавна е започнала да изследва воденето на бой със съвместна употреба на безпилотни и пилотируеми летателни апарати, тъй като за разлика от човешкия живот тяхната загуба няма да е голям проблем.
Въпреки това проблемите, възникващи сред безпилотниците при изпълнението на задачи, се обясняват с отсъствието на пилот. Съвременните бойни самолети при изпълнение на задачи получават информация от многочислени датчици на самолетите за далечно радиолокационно откриване и наземните РЛС, но това не изключва възникването на непредвидени ситуации в условията на реални бойни действия, докато хората, управляващи безпилотните апарати, се намират надалеч и не могат своевременно да отстранят възникналия проблем. При съвместно използване на дронове и пилотируеми летателни апарати за командното насочване на безпилотните апарати отговарят летците, което увеличава маневреността в бойни условия.
Посоката на руските изследвания много напомня на американската технология за командно насочване на безпилотни апарати с помощта на F-35, и двете страни използват за тези цели "стелт"-изтребители. Това за пореден път доказва, че въпреки упадъка на националната мощ, в сферата на разработките, свързани с безпилотнилетателни апарати, Русия не изостава от другите страни, а появата на "Охотника" говори за това, че в областта на безпилотните апарати и "стелт"-технологиите страната все още се намира в първия ешелон.