Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Първоначално СССР има предимство поради МиГ-15 и МиГ-17, които надминават американския F-86 Sabre по време на Корейската война. След края на военните действия САЩ увеличават финансирането на военни самолети, което води до създаването на един от най-успешните изтребители от трето поколение - F-4 Phantom. След смъртта на Сталин СССР започва да обръща по-малко внимание на развитието на авиацията, съсредоточавайки се върху създаването на ракети и ядрени оръжия, което води до известно изоставане. Тогава, след почти 30 години, са създадени самолетите от четвърто поколение и до края на Студената война активно се разработват машини от пето поколение и в двете страни.
Списанието Military Watch състави списък на най-добрите изтребители от Студената война. Той включва два американски и три съветски самолета, предаде "Российская газета".
Тази модификация на F-14 е последният изтребител от Студената война, тъй като е приет само няколко месеца преди разпадането на СССР. Ненадеждните и маломощни двигатели Pratt & Whitney TF-30 са заменени от GE F110-400. Това води не само до осезаемо увеличаване на сцеплението, но и до повишена надеждност, тъй като старият двигател е проблематичен. Самолетът получава "стъклеа кабина", нова авионика, актуализирани системи за радиоелектронна борба (РЕБ) и мощна радиолокационна станция (РЛС). Също така изтребителят е оборудван с инфрачервена система за търсене и съпровождане, която му позволява да "ловува" с изключен радар.
F-14D е най-тежкият от западните изтребители. Арсеналът му включва ракети "въздух-въздух" AIM-54 Phoenix. Те могат да развият хиперзвукова скорост и, подобно на съветската Р-33, да се използват в режим "стреляй и забрави".
Въпреки ограничения практически таван (около 16 км), както и сравнително високите изисквания за поддръжка, F-14D e един от най-добрите изтребители от Студената война. Той комбинира функциите на изтребител и прехващач с висока маневреност, висока скорост и обхват и мощни оръжия.
Първият съветски боен реактивен самолет МиГ-31 от четвърто поколение е проектиран като специален свръхзвуков прехващач с голям радиус на действие. За едно от основните му предимства се счита мощната РЛС "Бариера". Към момента на приемането си на въоръжение МиГ-31 превъзхожда всички западни изтребители по обхвата на откриване и поразяване на цели. Високата скорост и висок практичен таван (21,5 км) му позволяват да предава значителна кинетична енергия на боеприпасите си, което ги направи още по-опасни за противника.
МиГ-31 няма равен по височина и може да поразява вражески самолети на разстояние 120 км (с ранната версия на ракетата Р-33), а след това до 300 км. Той също може да носи ракета със среден обсег Р-40, която е още по-трудна за избягване.
Су-27 влиза в експлоатация през 1985 година. Той е създаден, за да надмине американския F-15C, който дотогава има значителни предимства пред съветските МиГ-21 и МиГ-23 от трето поколение.
Flanker, както го наричат в страните от НАТО, е първият съветски изтребител от четвърто поколение, предназначен да печели въздушно превъзходство. Големият полезен товар, ракетите "въздух-въздух" Р-27 и изключително мощната импулсна доплерова РЛС H001 (а по-късно и по-модерните ракети и радари) правят този самолет страховит враг. Су-27 няма равен по маневреност, което му носи предимство както в конвенционалните въздушни боеве, така и в боевете, проведени извън обхвата на видимост, позволявайки му да избягва ракети с далечен обсег на противника.
Диапазонът на полета, високата скорост и практичният таван на изтребителя го правят идеален за проникване в зоната на противовъздушна отбрана (ПВО) на противника и му осигурява превъзходство във въздушното пространство. Това прави Су-27 идеално допълнение към тактическите фронтови бомбардировачи Су-24.
Развитието на изтребителя и създаването на неговите модификации принуждават САЩ да ускорят програмата за създаване на самолети от пето поколение, за да се противопоставят по-ефективно на Flanker. По същата причина са разработени ракетите "въздух-въздух" AIM-120 AMRAAM за F-15C.
Усъвършенстваният двуместен вариант на Су-27 - изтребителят Су-30 - се появява след края на Студената война. Той получава двигатели с управляем вектор на тягата, което му осигурява свръхманевреност, както и по-голям полезен товар и увеличен обхват на полета.
F-15C Eagle е пуснат през 1978 г., само две години след пускането на F-15A. Новата модификация значително превъзхожда своите предшественици. Разработен, предвид опита от войната във Виетнам и като заместител на F-4E Phantom, новият изтребител се отличава с висока маневреност, мощна РЛС, дълъг обсег и голям полезен товар, което му осигурява предимство пред съветските самолети от второ и трето поколение. Това е един вид "отговор" на изтребителя-прехващач МиГ-25.
За разлика от F-14 Tomcat, F-15 не получава хиперзвукови ракети или ракети с голям обсег на действие. Основното му въоръжение са ракетите със среден обсег AIM-7 Sparrow, остарели към края на Студената война.
Все още се правят подобрения в конструкцията на самолета. F-15 си остава най-мощният и най-разпространен западен изтребител от четвърто поколение. Очаква се скоро той да получи нова ракета AIM-260.
МиГ-25 е създаден като изтребител-прехващач от трето поколение, но значително изпреварва времето си по редица характеристики, което му позволява да се сражава при равни условия със самолети от четвърто поколение. МиГ-25 остава най-бързият боен самолет, постъпвал някога на въоръжение. Той също е в състояние да се бие на голяма надморска височина, именно на него е поставен един от световните рекорди по височина - 37 650 метра.
Беше съобщено, че по време на Студената война иракските и сирийските МиГ-25, въоръжени с ракети Р-40, унищожават няколко западни изтребители от трето и четвърто поколение. МиГ-25 често се оказва почти неуязвим за огъня на врага. Самолетът, управляван от съветски пилоти, многократно прелита над Синайския полуостров, който тогава е под израелски контрол, без да получи никакви щети. По онова време Израел притежава съвременни западни изтребители и системи за ПВО, но не може да прехване МиГ-25. Дори в ръцете на чуждестранни пилоти, те остават изключително опасен противник за най-съвременните модификации на F-14 и F-15.
Според автора на статията, ако МиГ-25 бъдат оборудвани с нова РЛС, авионика и ново въоръжение, те могат да бъдат много страховити изтребители дори и днес.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си