Съгласно СТАРТ-3, който влезе в сила през 2011 г., нито на Русия, нито на САЩ не могат да имат повече от 1550 ядрени бойни глави и 700 ядрени оръжия до 2021 година.
Въпреки това и двете страни непрекъснато обновяват своя ядрен арсенал, което води до извеждане от експлоатация на остарели оръжия, за да останат в рамките на предписания лимит. Например през 2018 г. Русия прие на въоръжение междуконтиненталната балистична ракета "Сармат", способна да нанася удари по цели на разстояние 17 000 км. САЩ от своя страна само подготвят програма за модернизиране и актуализиране на ядрените си сили, доволни от ракетите, които вече имат - поне засега.
Как двете страни разполагат с ракети и се наблюдават взаимно?
Взаимни проверки
Sputnik
Екипи от експерти посещават базите, където са разположени атомните "чудовища" и им е разрешено да проверяват всичко, което поискат.
"Комисията отива във военната база, премахва обтекателите от междуконтинентална ракета и проверява броя на ядрените бойни глави вътре. До осем могат да бъдат разположени в една ракета", заяви пред Russia Beyond Алексей Арбатов, директор на Центъра за международна сигурност към руския Институт за световна икономика и международни отношения.
Той поясни как се следи броят на ракетите на американските подводници, например на Trident. В момента военноморските сили (ВМС) на САЩ разполагат с 14 подводници от този клас, на които са монтирани 24 ракети преди СТАРТ-3, всяка от които има осем ядрени бойни глави (192 ядрени бомби на всяка подводница). След подписването на договора за намаляване на въоръжението американците ръчно премахват редица бойни глави от ракетите, намалявайки броя във всяка до три.
"Това може лесно да се провери на място. Комисията избира подводница, ракетата се изважда от нея и се кара в помещението за ремонт, където обтекателят се сваля от последния етап на ракетата (самите бойни глави са покрити, за да не се разкрие техният дизайн), и инспекторът отчита броя на ядрените експлозиви на всяка ракета", обяснява Арбатов.
Положението е малко по-различно по отношение на ядрените бомбардировачи. Някои от тях остават в експлоатация, но се модифицират за неядрени цели. Това включва премахване на всякакви пилони за големи тежки крилати ракети, както и оборудване за ядрени оръжия. След тези "хирургични" процедури самолетът се извежда от ядрена в неядрена (конвенционална) служба.
Бойните глави се изпращат направо в склад, където съответно се обработват. Няма процедури по отношение на бойните глави и ядрените заряди; демонтират са само ракетни степени и пускови установки.
"Осем пъти годишно Русия и САЩ обменят доклади за напредъка в рециклирането и унищожаването на ядрени ракети, включително къде е базирана всяка отделна ракета, точното местоположение на станцията за рециклиране и точните дати на отстраняване. Нещо повече, целият процес се проследява чрез сателит", каза пред Russia Beyond военният анализатор на TASS Виктор Литовкин.
Всяка стъпка се документира със снимки и видео, твърди той. Тези данни са достатъчни за точното декодиране на това какъв вид е обектът и за получаване на пълните му тактико-технически спецификации.
В съоръженията за рециклиране ракетите се нарязват на парчета и се оставят на показ пред завода. "Важно е да се покажат фрагменти от ракетите на другата страна."
Но за ядрените бойни глави, които се отстраняват от ракетата, преди тя да бъде демонтирана, ситуацията е по-сложна.
Изкуството на разрушението
Reuters
Някои бойни глави и ракети се унищожават по възможно най-простия начин – изстрелват се без ядрена бойна глава.
Ако поради някаква причина това не може да се направи (да речем, електрониката или двигателят не работят), ракетите се демонтират в специални съоръжения, където се правят на скрап, така че остатъците да не могат да се използват за изграждане на нови ракети. В същото време пусковият механизъм вътре се компресира, нарязва и разтопява.
С това приключва най-простата част (относително казано) на операцията.
В последния етап ядреното оръжие се заравя, тъй като човечеството все още не е измислило по-ефективно решение на проблема (ядрените бойни глави са направени от отработено ядрено реакторно гориво). Основната задача на индустриалните работници е да се гарантира радиационната безопасност на всички етапи на работа с материалите. За това Русия и САЩ са създали специални въздухонепроницаеми капсули, които не позволяват на ядрените отпадъци да влизат в контакт с външния свят.
В момента за най-добро място за изхвърляне на ядрени оръжия се смята океанското дъно. Дронове, носещи капсулите за заравяне, се изпращат до специално определени места. Избират се само най-сеизмично неактивните зони, за да се намалят до минимум шансовете за повреда на капсулите.