В СССР има множество автомобилни заводи, но да имаш личен транспорт не ти стигат само пари. Казват, че производството на автомобили дори е било умишлено ограничавано, защото колата давала на човека твърде голяма свобода.
В първите години от съветската власт собственото производство на коли е малко и голяма част от автопарка се състои от "национализирани" чуждестранни марки (включително от императорския гараж), които се използват за служебни цели. Макар получаването на книжка да не е по-сложно от това днес (в цялата страна се предлагат шофьорски курсове), купуването на личен автомобил е нещо сензационно.
Един от първите съветски граждани, сдобили се с такъв, е писателят Владимир Маяковски. През 1928 г. с разрешението на Комисариата по външна и вътрешна търговия на СССР си внася от Франция Renault NN за възлюбената си Лилия Брик – самият той не шофира, но пък тя има голямо желание. Между другото, Брик става първата съветска жена, получила книжка. След няколко години към нея се присъединява оперната певица Антонина Нежданова (през 1931 г. тя се сдобива с Ford-a) и Любов Орлова (Packard-120). Разбира се, за да си купиш чужда марка, трябва да отидеш зад граница – все пак в СССР няма дилъри.
През 1930-те години започва да се развива автомобилната промишленост в СССР. Но на първо място на страната са ѝ нужни камиони, трактори и автобуси, както и леки автомобили за различните служби и учреждения (милиция, такси). Постепенно съветското ръководство се замисля за градски автомобил, който може да се купи за лични цели – и дори пуска няколко опитни партиди на първите ГАЗ-А и КИМ 10-50, но Великата отечествена война замразява всички тези проекти.
Автомобили: лек КИМ-10, товарен ГАЗ-АА, пожарен ЗИС-5, 1940 г.
А. Князев/SputnikА след войната в страната се появяват голямо количество "трофейни" "Опели" и "Мерцедеси", от които съветските автомобилни заводи започват да копират своите модели. В резултат към средата на 1950-те години съветският гражданин получава възможността да си купи нов автомобил. Търсенето на техниката обаче се оказва по-високо от очакванията на Държавния план, затова се получават опашки с години за всяка кола. Купува се директно от завода.
Тогава са популярни плакатите "Спестил – и кола си купил".
Сложностите при купуването на кола са две: да спестиш необходимата сума и да застанеш на опашката (далеч не всеки има право на това). При средна заплата от 800 рубли "Москвич 401" струва 8000 рубли, а "Победа" – 16 000 рубли. Опашката за тези коли е около 4 години – и действително да спестиш е повече от реално. През 1960-те години след паричните реформи цените се променят: сега при заплата от 170 рубли "Москвич" струва 5000 рубли, а "Волга" – два пъти повече. Но, колкото и да е странно, все повече и повече хора искат да си купят кола. Ако през 1960-те години в Москва са регистрирани 150 000 автомобила, през 1970-те вече са половин милион! Става дума както за служебни, така и за лични.
Променя се и системата със записването на опашка, в началото на 1960-те това може да се направи само по месторабота, а колите се разпределят неравномерно. Тоест едно предприятие получава по 2 коли за година, а друго – десетки. Достойните да се наредят сред чакащите се избират от профсъюзите, а това е нещо като поощрение. Опашките стигат до 6-7 години. Между другото, макар в СССР да съществуват кредити за някои товари, коли се купуват само срещу наличие на пълната сума.
Дългоочакваното разрешение за покупка на кола изглежда така: на картонче се слага дата и време, в което можеш да вземеш колата си, и цената ѝ. В дадения случай това е 22 септември 1977 г. от 8:00 до 14:00 ч. ВАЗ 2106 излиза 7930 рубли. Цветът е изненада – каквато партида направят на завода, такава ще ти доставят.
Има и хора без ред. "Дядо ми от минно-преработвателния комбинат на Норилск получил за 5 години 21013. Съседите му предлагали замяна за апартамент в областния център, но баба ми не искала и да чуе: това е подарък за внука. Карах я 15 години, а сега ръждясва в стария гараж", спомня си руски потребител в интернет форум.
"Държавният план не отчита нарастващите доходи на гражданите, правят се точно толкова автомобили, колкото се казва отгоре, макар да могат да правят много повече", твърди друг потребител. "Дядо ми купи "Волга" през 1975 г. за 9500 рубли, беше полковник свързочник, за колата отиде в ГАЗ, като му се обадиха. А през 1985 г. я продаде за 18 000 рубли. Тоест колата е карана 10 години, а поради дефицита цената ѝ се е повишила. И за 11 000 той си купи нова "Волга".
Цех на АЗЛК
С. Соловьов/SputnikМежду другото, по това време стават популярни лотариите Спортлото, където можеш да си спечелиш автомобил. През 1972 г. например провървява на майката на Владимир Путин, която печели бял "Запорожец".
Между другото, купувайки кола, проблемите едва започват: в края на краищата трябва ѝ гориво (а бензиностанциите са много малко), резервни части, а и гараж – да не вземе някой да я надраска.
Автомобиль "Москвич - 2138"
Валентин Мастюков/ТАССЗа трудностите при закупуването на кола (и не само) в СССР се носят шеги дори и зад граница. Американският президент Роналд Рейгън през 1988 г. си позволява да каже публично:
"В СССР, за да си купиш кола, трябва 10 години да чакаш ред. И ето идва купувачът, внася аванс и обслужващият му казва:
- Това е, елате за колата си след десет години.
- Сутринта или през деня?
- Какво значение има, това е след 10 години?
- Не, просто сутринта ще идва водопроводчикът."
Известно е, че първият космонавт Юрий Гагарин има две "Волги" (една купува, втората му подарява съветското ръководство), а също така и футуристична спортна кола Matra-Bonnet Jet VS, която му подаряват във Франция. А Владимир Висоцки в различни моменти има светлосин седан Mercedes-Benz S-class W116 и кафяво купе Mercedes-Benz SLC. Артистите често си купуват чужди коли по време на турнетата си, като получават за това разрешение от ръководството на страната.
Но това не е единственият начин да се сдобиеш с рядка кола. Работата е там, че често чуждестранни политици подаряват на държавното ръководство коли от западно производство, а също така внасят такива за чуждестранните посолства. През 1960-70-те години в Москва (а после и в другите големи градове) откриват комисионни магазини и пазари, където се продават автомобили втора ръка след ПТП на цената на съветските. Купуват ги не само онези, които държат на чуждите марки, но и гражданите, които нямат право да застанат на "опашките" за съветски коли. Хората сами си възстановяват колите, понякога с години. На някои им провървява – попадат им екземпляри, които почти нямат нужда от ремонт. Често за целта им помагат връзки.
Съветският актьор Иван Диховичний разказва как се е сдобил с "дипломатическа" Alfa Romeo в Москва, която е била на жената на аржентинския посланик:
- "Алфата" за мен първоначално беше оценена на цената на стар "Запорожец", но трикът не се получи, защото още някой искаше да я вземе. Трябваше да я взема на цената на "Жигули".
След това той се сприятелява с механика на италианското посолство.
- Той ми помагаше да обслужвам "Алфата" и веднъж каза: "Искаш ли да ти докарам Ferrari Dino?". Естествено, съгласих се. Той ми докара. Но, за да я вкара в комисионния магазин, трябваше да попадне с нея в ПТП. Сега си представете картинката. Седемдесетте. "Садовое кольцо". Колите са малко. И тук идва Ferrari и се блъска в неподвижен камион! Шофьорът му едва не побелява от изненада.
През 1985 г. Съветският съюз се отваря за масов внос на употребявани чуждестранни автомобили – чешката Skoda, югославската Zastava, Trabant от ГДР. Истински автомобилен бум. Към края на СССР само в Москва има около милион коли!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си