Работата по "самолета-снаряд" започва пет години по-рано в Специалното бюро № 1 на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД). Съкращението на СБ-1 съвпада случайно с инициалите на Сергей (Серго) Берия, син на Лаврентий Берия. Именно неговата дипломна работа, защитена с отличие в Ленинградската военна академия по комуникации "Буден", става основата на проекта за бъдещ ракетен комплекс, иновативен за СССР от този период.
23-годишният Сергей Берия е назначен в бюрото за заместник-началник, а Павел Николаевич Куксенко, доктор на техническите науки, поема поста ръководител и главен конструктор, пише "Российская газета".
На първите етапи от работата на СБ-1 са включени немски специалисти - някои от тях са военнопленници, други доброволно се местят в Съветския съюз. Има и "специален контингент" - затворници, включително например известният математик Николай Кошляков, член-кореспондент на Академията на науките на СССР.
Конструкторите трябва да създадат "самолет-снаряд" на базата на ракетите 10X и 14X, разработени в конструкторско бюро "Владимир Челомей". Между другото, проектирането на "Кометите" следва необичаен път - в началото е измислена система за управление и според нея са избрани варианти на ракети.
Струва си да се отбележи, че под код "Комета-1" (К-1) се разработва бордова радиолокационна станция (РЛС) на самолет-носител. Обозначение "Комета-2" (К-2) получава самонасочващата се глава, а самата ракета е под код "Комета-3".
OKБ-155 е свързан с разработката под ръководството на Артьом Микоян и през ноември 1949 г. е представен нов предварителен проект на самлолета-снаряд - тялото му прилича на малко копие на изтребителя МиГ-15, в който на мястото на пилотската кабина е разположено отделението за оборудване на системата за управление - фугасно -кумулативна бойна глава. В тази версия на "Комета" са инсталирани турбореактивни двигатели РД-500 K. Това е окончателният избор.
За да се ускори тестването на най-новите оръжия от онова време, са създадени четири пилотируеми опитни образци на самолета-снаряд, обозначени като "Изделия СДК" - "самолет-двойник на "Комета". Пилотската кабина е разположена на мястото на бойната глава. Скоростта на полета за онова време е необичайна - на височина 3 км "Комета" развива около 1060 км/ч, а скоростта при кацане е 270-290 км/час.
За самолет-носител е избран Ту-4. Тестове на "Комета" са проведени край бреговете на Крим, между Керч и Феодосия.
На 4 януари 1951 г. първият полет на изделията СДК е извършен от легендарния летец-изпитател, два пъти герой на Съветския съюз Амет-Хан Султан. На всеки самолет-снаряд има група от по четири пилота и са извършени около 150 пилотирани полета на снарядите.
Основният тест е планиран за ноември 1952 година. "Кометата", която се оттегля от носителя, трябва да удари крайцера "Червен Кавказ". Никой няма да потопи ценен кораб, затова ракетата има бойна глава с инертнo снаряжение.
Крайцерът "Червен Кавказ"
Public domainРезултатите от стрелбата обаче надминават очакванията на разработчиците. Двутонният самолет-снаряд с околозвукова скорост пробива страните на крайцера. Последвалата експлозия на бойната глава, въпреки инертното оборудване, буквално разцепва кораба наполовина.
Все още не е известно дали основният 100-мм бронепояс на "Червен Кавказ" е пробит. Фактът е обаче, че 12 минути след като "Комета" удря кораба с водоизместимост над 7000 т, той потъва.
Впоследствие Сергей Берия сравнява първите изпитания на атомната бомба с ефекта на ракетата, на който е свидетел: "Впечатлението със сигурност е силно, но не и потресаващо. Казвам, много по-впечатлен съм от тестовете на нашия снаряд, който буквално прониза крайцера "Червен Кавказ". Той влезе от едната страна на кораба и излезе от другата."
Комплексът "Комета" е официално приет на въоръжение през 1953 година. Година по-късно на негова основа е решено да се създадат още две модификации - корабен комплекс за крайцери по проект 67 и брегови комплекс - "Стрела". След създаването на опитния образец, първият е изоставен, а за втория скоро започва изграждането на първия в света подземен ракетен комплекс.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си