Това е първото масово автоматично оръжие на Червената армия. С появата на щурмовите винтовки картечните пистолети минават на втори план, но си остават на въоръжение в полициите и спецслужбите по света. За това как се развиват, а и за някои от най-интересните образци, разказва РИА "Новости".
Оръжие за голяма война
Първите картечни пистолети на Дегтярьов от 7,62-мм калибър постъпват в подразделенията на Червената армия в средата на 1930-те години под индекс ППД-34 в качеството им на спомагателни оръжия за близък бой. Предназначени са само за най-младшия и средния команден състав. След Зимната война Дегтярьов получава задачата да модернизира ППД на базата на финландския опит от употребата на този вид оръжия.
Модернизираният ППД-40 получава дисков пълнител без гърловина. Сглобен е не от фрезовани части, а от щамповани заготовки, което осезаемо олекотява и обезценява производството. Конструкцията, характеристиките и външния вид като цяло се запазват. Принципът на презареждането е автоматика със свободен затвор. От картечния пистолет може да се води както автоматична, така и единична стрелба, като прицелният му обсег е до 300 метра.
За ефективно охлаждане стволът на ППД-40 е разположен в перфориран кожух. Едно от преимуществата на картечния пистолет е скорострелостта му от 1000 изстрела в минута, което позволява на бойците да създават доста плътен огън. Относително неголемите му размери го правят удобно оръжие за използване в сгради. Още едно достойнство на ППД-40 е добрата му ударна сила благодарение на мощния патрон.
През 1941 г. ППД е заменен от значително по-простия "Шпагин", конструиран така, че може да се сглобява на практика във всяко промишлено предприятие с пресоващо оборудване. И все пак за по-малко от две години в СССР успяват да произведат над 100 000 ППД-40, с които червеноармейците отговарят на натиска на немските войски.
Компактният "Кипарис"
След Втората световна война картечните пистолети отначало отстъпват място на по-мощните и далекобойни автоматични карабини, проектирани за промеждутъчен патрон, а след това отново стават необходими, но вече за решението на други задачи. В СССР през 1970-те години се връщат към разработката на малогабаритни образци на оръжие – тогава става актуален въпросът за въоръжението на екипажите на бойните машини.
В рамките на конструкторските работи "Букет" тулските оръжейници представят картечния пистолет "Кипарис". Разработчиците се ориентират от чешкото изделие Scorpion Vz.61, но значително подобряват конструкцията му. Автоматиката на "Кипарис" работи по схемата на свободния затвор. Оръжието се отличава с висока точност на стрелбата, може да стреля и единично, и автоматично. На точността и прецизността на оръжието влияе и забавената стрелба – до 850 изстрела в минута. Картечният пистолет е достатъчно компактен и лек – заедно с пълнителя за 20 патрона и заглушител тежи под два килограма.
В серийно производство влиза през 1990-те години. МВР и спецслужбите силно одобряват "Кипарис", но в армията така и не се разпространява. Експертите смятат, че мощността на деветмилиметровия "макаровски" патрон не устройва военните.
Руска разработка
Сергей Пятаков/Sputnik
ПП-2000 е конструиран в началото на 2000-те за спецслужбите – вече за по-мощния 9х19-мм патрон "Парабелум". За поразяване на противници в бронежилетки може да използва и специален патрон с бронебойни куршуми. Куршумът на ПП-2000 не прониква през препятствието, а се разпръсква, предавайки на обекта висока кинетична енергия.
При това ПП-2000 е компактно, леко и просто за употреба оръжие. Някои детайли са направени от високоиздръжлива пластмаса, а броят на съставните части е сведен до минимум. Конструктурите развиват и обсега на ефективната стрелба – ПП-2000 уверено поразява цели на разстояние от двеста метра. Както при единична, така и при автоматична стрелба.