Какви руски оръжия използва Иран?

Преди много години Съветският съюз продава на Иран щит за противовъздушна отбрана (ПВО), който би издържал на всяка възможна въздушна заплаха от тази епоха. Част от сделката са и около 500 танка Т-72 за техните сухопътни сили.

Освен това други държави, като например САЩ, както и редица европейски страни, също продават оръжията си (например изтребители, танкове и артилерийски системи) на Техеран в дните, когато Западът е в добри отношения с държавата.

И все пак, това е много отдавна и днес тези системи почти нямат шанс да защитят Иран от съвременните военни части и техните нови ракети, изтребители и бомбардировачи.

И така, какво точно представляват съветските оръжия, които Иран използва и до днес?

Танкове Т-72

AP

Това е един от многото бойни танкове, създадени в края на 1960-те години в Съветския съюз. Някога Т-72 се смята за сила, която не е за подценяване, и Москва продава близо 500 от тези машини на Техеран, за да подкрепи защитните си сили.

В днешната руска армия те преминават редица модернизации, за да съответстват на съвременните изисквания за тежки бойни танкове, както и за по-добро проникване в съвременните брони и щитове.

Но никой от иранските танкове няма съответните подобрения, тъй като в края на 2000 г. ООН въвежда санкции срещу продажбата на оръжие на ислямската държава. Това означава, че иранските танкове Т-72 са остарели, но все още представляват потенциална заплаха поради големите си 125-мм оръдия.

Те имат и две мощни картечници, като 7,62-мм картечница ПКТ за елиминиране на вражеската пехота, както и висококалиберна 12,7-мм картечница ДШК, използвана срещу леки бронирани машини и нисколетящи цели.

Всеки танк T-72 разполага с дизелов двигател V12 със 780 к.с., който позволява на 41-тонното чудовище да ускорява до 60 км/час. Те също имат капацитет на гориво, който позволява на всеки един да покрива разстояние до 700 км.

Но най-големият "неуспех" на тези танкове са техните брони от съветско време, които не издържат на модерните бронебойни танкови снаряди. Немодифицираните танкове Т-72 също нямат достатъчно огнева сила и необходимите муниции, за да проникнат в модерните танкове.

ПВО системата С-200

AFP

Ракетната система С-200 "земя-въздух" е проектирана в средата на 1960-те години за защита на най-важните административни, промишлени и военни комплекси от всички видове въздушни атаки.

Тя ги предпазва от изтребители и бомбардировачи, включително въздушни центрове за командване и управление, самолети АУАКС и други пилотирани и безпилотни летателни апарати. Всяка система С-200 може да работи при различни метеорологични условия, включително силни ветрове, дъждове и дори силни пясъчни бури в иранския регион.

Това означава, че ракетите имат максимален обсег от 150 км, въоръжени с 217-кг бойни глави със силно взривоопасни фрагменти. Звучи страшно, нали?

Но щеше да звучи още по-смъртоносно, ако полуактивната радионасочваща система от 1960-те години все още беше достатъчно добра в проследяването и свалянето на модерни крилати ракети (да не говорим за откриване на изтребители и бомбардировачи, "скрити" в небето с най-новите стелт технологии).

Малка математическа вероятност все още дава шанс на тези ПВО системи да свалят възможни въздушни заплахи, но не в 10 от 10 случая.

Ракетна система "Тор-M1"

Тази система за ПВО с малък обсег е създадена, за да елиминира цели, които успяват да избегнат щита на С-200 и има ограничен оперативен обхват от само 15 км. "Тор-M1" е в състояние да поразява цели, вариращи от реактивни самолети и бомбардировачи до ракети, летящи със скорост до 700 м/секунда.

Точно като С-200, тя е създадена за защита на стратегически държавни обекти, като военни бази и командни центрове, правителствени сгради и т.н. Технологиите, използвани в "Тор-М1", ѝ дават възможност да сваля до 97 от 100 летящи цели. Ракетите им разполагат с бойни глави с високоексплозивен заряд.

Системата е в състояние да работи при всякакви тежки метеорологични условия, от пясъчни бури до снежни бури и при температури от -50 до +50 градуса по Целзий.

Освен тези три метални "чудовища", иранските войски имат и по-малки руски огнестрелни оръжия, придобити за спецчастите - включително АК, СВД, пехотни мини и др.

Трагедията на подводницата Б-37: причините за взрива така и не се установяват!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.