Денис Ребриков трябва да е следил новините с най-голям интерес, когато CRISPR, метод за промяна на гените на живи организми, влезе в международните водещи новини миналата година.
Съобщено бе, че китайски специалист по генетика на име Хъ Цзянкуей е променял геномите на момичета близнаци, без да се консултира с международната научна общност. Известни на света като Лулу и Нана, бебетата имат променен CCR5 ген в утробата с надеждата да подобрят устойчивостта си срещу ХИВ. Когато експериментите на Хъ стават публично достояние, китайските власти прекъсват изследванията му и произтичащите от това международни отрицателни реакции довеждат до по-нататъшни ограничения за тестове с хора чрез на CRISPR.
He Jiankui/Global Look Press
А както се оказа, Ребриков от доста време вече е планирал собствени тестове.
Руснак се заема с проблема
Самият Ребриков е специалист по генетика и работи години наред в относителна неизвестност в Руския национален научноизследователски медицински университет "Пирогов". С други думи, докато не дава гласност на намеренията си миналото лято да поеме факлата там, където е спряла. "Когато видях новата технология, исках да разбера как тя работи и как мога да я подобря", казва той. Вижданията на Ребриков се разминават с позицията на Хъ по въпроса дали експериментите трябва да се правят открито или не. Руският учен смята, че всичко трябва да става пред погледа на обществеността и с участието на държавата.
Pixabay
Обсъждането на геномното модифициране не е нещо ново за Русия. Всъщност през последните две години се провежда обществен дебат за неговото национално значение.
Преломният момент настъпва през 2017 г., когато президентът Владимир Путин говори на младежки форум в Сочи. В някои от първите си публични коментари по този въпрос президентът описва потенциалните приложения на технологиите - от фармацевтиката до военното дело, като нарича използването му (и потенциалната злоупотреба) "страшно, колкото атомната бомба". По друг повод той казва, че геномното модифициране ще "определи бъдещето на целия свят".
Големи надежди за бъдещето на генетиката
Съответно Русия инвестира сериозно в генетични изследвания. Съобщава се, че $2 млрд. са били изразходвани за създаване на официални изследователски програми през 2017 г., а допълнително $3,3 млрд. са инвестирани през април миналата година. Печалбите, когато дойдат, ще бъдат огромни. Не само здравето на нацията може да се подобри. Както при всяка технология, иновациите носят със себе си геополитическо предимство. Думи като биозащита се разпространяват в горните ешелони на руското общество, а основни фигури като Михаил Ковалчук (директор на Института "Курчатов", прочут с поредицата за Чернобил) настояват Русия да стане световен лидер в генетиката.
Такава среда е обнадеждваща за фигури като Ребриков, който решава да даде гласност на дейността си през юни с намерението да продължи да работи с гени, свързани с предаването на ХИВ. Той обаче среща затруднения в намирането на родители, които желаят да участват в подобно проучване. Поради тази причина Ребриков сменя курса и решава да работи с гени, "отговорни" за загубата на слуха при деца. Той намира пет двойки, които биха могли да участват в експеримента, а една от тях се срещна с учения, за да обсъди потенциалните рискове и ползи. Засега двойката не е решила дали иска да участва дори на теория.
Ребриков не стига толкова далече, колкото Хъ Цзянкуей преди да стане международна сензация, но това е умишлено: той иска научната общност да знае, че няма тайни в лабораторията му. За него сравнението с ядрените оръжия може и да е вярно. "Ситуацията е напълно аналогична на разработването на атомна бомба", казва той. "Може ли лошите хора да използват технологията за лоши цели? Разбира се, но дали етичните опасения са спрели Съветския съюз да го прави?"
Ами етиката?
Свободни източници
Макар международната реакция да не е толкова енергична, както към Хъ, в големи списания като "Nature and Science" са публикувани множество статии, в които се настоява международната общност да окаже натиск върху Ребриков да спре всякакви бъдещи приложения на технологията. Някои дори го наричат "злодей".
За разлика от политиките в Китай и САЩ обаче, реакцията на Русия е по-предпазливо оптимистична. Докато другите световни сили са обявили действащи мораториуми върху ембрионалните генетични модификации (а има малък шанс тези политики да се променят скоро), през юли се провежда официален панел, включващ водещи руски експерти, за да обсъдят въпроса. Личности - от Ковалчук до видния ендокринолог Мария Воронцова - са поканени да говорят на форума.
Ученият получава подкрепа и от института "Пирогов". Сергей Лукянов, колега на Ребриков и изследовател, казва, че намеренията му са възхитителни: "[Той] е един от хората, които предприемат действия срещу всяко несъвършенство на Вселената, което може да бъде коригирано от негова гледна точка. За него това е възможност да донесе щастие на родителите, за да имат здрави деца".
Ребриков обаче има и своите критици. Изтъкнати изследователи като Павел Тишченко, експерт по биоетика в Института по философия на Руската академия на науките (РАН), призовават за по-големи ограничения. През октомври 2019 г. Тишченко организира панел по етика, за да анализира случая, и изразява опасения, че родителите може да не са запознати с всички рискове, или че комитетите по етика и регулаторни власти могат да се окажат не толкова строги, колкото е необходимо.
Тишченко посочва, че един от основните въпроси, на които трябва да се отговори, е кой ще носи отговорност за възможни усложнения. Модифицираните гени на китайските близнаци могат да имат последици извън устойчивостта срещу ХИВ (особено, тъй като CCR5 генът е свързан с формирането на паметта). Тишченко освен това твърди, че днес учените не са подготвени да извършват необходимите преценки.
Нужни ли са ни изобщо тези експерименти?
Руското министерство на здравеопазването излезе с официално изявление, в което посочва, че генетичните експерименти с хора са "преждевременни". Твърде интересен обаче е фактът, че не са въведени конкретни разпоредби, които окончателно да забранят експерименти като предлаганите от Ребриков. Съгласно действащите правила съществува сива зона, която може да позволи определени експерименти в зависимост от това дали ембрионите са създадени за изследователски цели или изолирани предварително, или от това дали експериментите се провеждат за изследователски цели или за клинични изпитания.
Засега изглежда Ребриков е спрял някои от плановете си. Той публично заявява, че "категорично няма да модифицира ембрион без разрешението на регулатора", но при все това изрази неудовлетворение от забавянията. "Искам правилата да бъдат определени, но никой не прави това", каза той. Нещо повече, двойката, която се консултира с него, все още не е изразила интерес нещата да продължат, а международното внимание към неговото изследване може да доведе до всякакви погрешни стъпки в бъдеще.
Временните неуспехи обаче не са гаранция, че статуквото ще продължи. Сегашната регулаторна неяснота, въпреки реториката на критиците на Ребриков, все още позволява да се направят кардинални стъпки в бъдеще. И като се има предвид потенциалът на генното инженерство да промени света, възможно е Русия все пак да позволи на Ребриков и неговия екип да развиват своите изследвания и да стигнат по-далеч от всеки друг учен на планетата.
Само времето ще покаже.