23 дни на тъмно: как е спасен екипажът на К-19?

Началото

На 9 юни 1959 г. САЩ пускат ядрената подводница George Washington, първият в света стратегически ракетоносец. Америка получава ново, много опасно оръжие: подводница, въоръжена с балистични ракети, която може спокойно да се промъква. Плюс политическата ситуация: Съветският съюз закъснява с четири години с първия атомоход - с ракетоносеца, оказва се, също. Вярно, тук изоставането е само с четири месеца: корабостроителите работят на три смени, флагът на ВМФ е издигнат на подводницата преди началото на ходовите изпитания. Четири месеца по-късно К-19 е пусната в експлоатация, пише "Российская газета".

Тогава съветските подводници не получават имена, но поради многото инциденти моряците дават на К-19 прозвището "Хирошима". Още при първия боен поход до норвежкия остров Ян Майен през 1961 г. се случва авария с разрушаването на активната зона на десния реактор. Експлозията е избегната благодарение на героизма на аварийната група, която при силни гама лъчения се справя с непредвиденото изтичане на активната зона. Осем души загиват от радиация, през 1970 г. загива командирът на капитан БЧ-5, капитан 3-ти ранг Анатолий Козирев. Тази авария лежи в основата на филма "К-19" с Харисън Форд. През 1961 г. хората са извадени от подводницата, тя е изтеглена до Североморск, ремонтирана и изпратена обратно в морето.

Фатална верига от злополуки

Осем години по-късно, в Баренцово море, променяйки дълбочината от 60 на 90 м, К-19 се сблъсква с американската атомна подводница Gato. Няма пострадали, но командирът на американския торпеден отсек приема инцидента за умишлена акция и се кани да открие огън. Капитанът на Gato предотвратява Третата световна война навреме. Съветската подводница се връща в базата си и след ремонт е отново в морето.

На 24 февруари 1972 г. в 10:23 ч. в централния пост на К-19 се получава сигнал за пожар в девети отсек: запалило се е масло, попаднало в горещия филтър на системата за пречистване на въздуха. Този инцидент - трети по ред - е резултат от верига от злополуки с фатален изход. Няколко дни преди пожара на тръбопровода на рулевата хидравлична система се появява малка пукнатина, маслото започва да изтича в трюма. Пукнатината e забелязана и поправена, но маслото не е премахнато от непристъпните участъци. На дъното има пречиствателно устройство за въздух, филтърът му свети от продължителната работа - подводницата минава в подводно положение за една седмица. Малко по малко маслото стига до горещия корпус и се запалва. Това не е забелязано веднага и когато огънят избухва на горната палуба, хората в девети отсек вече не могат да го изгасят сами.

На подводницата се задейства аварийна аларма, люковете между отсеците са затворени - според строгите закони на подводницата всяко отделение трябва да оцелее самостоятелно. От прегряване в девети се къса тръба с въздух с високо налягане и отделението се превръща в пещ. Подводницата бавно се издига от 120-метрова дълбочина, докато димът и въглеродният окис се разпространяват през повредена вентилация в съседните отсеци. Командирът на дивизиона капитан-лейтенант Виктор Милованов и старши лейтенант Сергей Ярчук работят на пулта на главната електрическа установка - те трябва спешно да спрат реакторите. Ярчук започва да се дави, къса изолационната маска и умира. Милованов завършва работата сам. Излизайки след това в централния отсек, той губи съзнание, но е изваден от моряк-турбинист. В седми отсек мичманът Александър Новиков помага на обърканите моряци да си сложат маски и ги извежда. Той спасява хората си, но умира.

Три седмици на тъмно

Към момента на инцидента 12 моряци са в кърмовия десети отсек. Старши там е капитан-лейтенант Борис Поляков. Той заповядва да се чака. Скоро светлините угасват. Резервните дизели са в газовите отсеци и не е възможно да се пуснат. До вечерта на първия ден Поляков успява да се свърже с централния пост и да докладва за ситуацията. К-19 вече е на повърхността, но в торпедния отсек няма люк за изход.

В отсека няма питейна вода, на дъното на техническата цистерна е намерена малко прясна вода, но тя има отвратителен вкус. Още по-зле е положението с храната – разчитат само на консервирано зеле, две консерви кондензирано мляко и четири пакетчета чай. Всичко това е разделено на миниатюрни порции и се яде в пълен мрак - батериите в джобните фенерчета падат още на първия ден.

Междувременно около подводницата се развива спасителна операция. На третия ден след произшествието товарен кораб "Ангарлес" се приближва до K-19. Но поради буря, бушуваща в Гренландско море, корабът не може нито да вземе моряците на борда, нито да ги изтегли. След още 10 дни пристигат крайцерът "Александър Невски", плаващата база "Мохамед Хаджиев" и три буксира. Общо близо 30 кораба от Северния и Черноморския флот участват в спасителната операция на подводницата. До 3 март 62 моряци са извадени от подводницата. Спасителите стигат до десети отсек едва на 18 март - 23 дни след инцидента. Изморените моряци са извадени със завързани очи, за да не ги заслепи мартенското слънце.

На крачка от гибелта: как "Кострома" едва не потапя американска атомна подводница?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.