В тях вярват много теоретици. Но на 4 март на полигона "Саръ Шаган" комплекс за противоракетна отбрана (ПРО) Система "А" прехваща балистична ракета със среден обсег Р-12, а пуснатата противоракета В-1000 успешно я унищожава.
Тази победа на инженерната мисъл е предшествана от над 7 години напрегната работа по решението на извънредно сложни към момента научни, конструкторски и производствени задачи.
За нуждата от разработка на "средства за борба с балистични ракети във връзка с най-голямата опасност" първи през август 1953 г. заговарят известни съветски военачалници, изпратили писмо в Президиума на ЦК на КПСС. След няколко месеца размишления Съветът на министрите на СССР издава разпореждане "За възможността за създаване на средства за ПРО", а дейностите в тази посока са възложени на водещото конструкторско бюро.
След малко повече от две години експерименталният противоракетен комплекс получава обозначението Система "А", а за главен негов конструктор е назначен Григорий Кисунко. Мащабите на работите са впечатляващи дори по днешните ни представи. На брега на ез. Балхаш в Казахстан е разгърнат нов полигон, а в качеството на негов административен център е определен новият град Приозьорск. Там концентрират всички инженерни сили. В това населено място се отработва моделът за защита на Москва, която е избрана за първи обект на отбрана от ракетни удари.
Всички елементи на Система "А" са разработени на практика "от нулата". А това са командно-изчислителен пункт и централна изчислителна станция, три радиолокатора с канали за откриване и съпровождане на балистични цели, прехват и съпровождане на противоракети, РЛС за насочване на противоракетите от станцията за предаване на команди за управление и стартова позиция с пускови установки.
Процесът по прехват на целите предвижда минимална намеса от обслужващия персонал. За автоматизация е създадена изчислителната машина М-40, която по това време става една от най-произвежданите електронно-изчислителни машини в света.
Радиолокаторите се разполагат по метода "три дължини", което подсигурява висока точност при определянето на координатите на целите. РЛС осъществява автоматичен захват на противоракетата след изстрелването и съпровождането ѝ по цялата траектория на полета.
Но най-фантастичното в системата за ПРО е противоракетата В-1000, която разработчиците наричат "Анушка". Зад това ласкаво име се крие страшно оръжие с най-мощната в света твърдогоривна степен за ускорение и управляема втора степен с течногоривен ракетен двигател. Противоракетата се движи със скорост от 1000 м/сек и може да прехваща цели на височина до 25 км.
Най-уникална е бойната част на "Анушка". Тя се състои от 15000 "микробомби" – балони с ядро от яка сплав и в обвивка от взривни вещества. Разрушителната сила на заряда е просто невероятна. Такава конструкция на бойната част предлага Константин Козорезов, когато след първите изпитания става ясно, че първоначалният заряд е слабоефективен.
Правилният избор на схемата на В-1000 е потвърден на 4 март 1961 година. Система "А" прехваща балистична ракета Р-12, а изстреляната "Анушка" разбива целта, летяща със скорост от над 3 км/сек. Мишената, според данните от радиотелеметрията, е унищожена след 6 сек. след срещата с облака от "микробомби".
През следващите няколко месеца съветските разработчици провеждат още около 30 пуска от експерименталната система за ПРО. И всички се оказват успешни.
Лятото на 1961 г. при реч пред ООН Никита Хрушчов заявява, че в СССР е създадено оръжие, което може "да попадне в окото на муха".
Появата на уникалните отбранителни средства принуждава САЩ да търсят възможности за сключване на Договор за съкращаване на настъпателното въоръжение и по ограничаване на противоракетната отбрана. А американските специалисти успяват да възпроизведат работата на Система "А" едва след почти две десетилетия, през лятото на 1984 г., отбелязва "Российская газета".