"Най-бързият бомбардировач, който е правен някога. Най-големият бомбардировач, който е правен някога. Най-тежкият бомбардировач, който е правен някога", така описва Ту-160 авторът на статията Калеб Ларсън, цитиран от "Российская газта".
Ракетоносецът е сравнен с американския Rockwell B-1 Lancer, тъй като и двата самолета са свръхзвукови и двата имат изменяема геометрия на крилото. Но приликата свършва тук. B-1 Lancer е по-малък и се смята за класически бомбардировач. А Ту-160 е предпочитан като платформа за изстрелване на ракети със скорост около 2 Маха. Освен това самолетът може да побере "главозамайващ комплект" от конвенционални и ядрени оръжия.
"Няма сериозен недостатък в дизайна на Ту-160", пише The National Interest. Изданието нарича липсата на стелт технология единственият недостатък на бомбардировача. Но в същото време авторът на статията признава, че стелт технологиите са твърде сложни и скъпи.
В публикацията е описан и принципът на работа на изменяемата геометрия на крилото. При кацане или излитане правото крило осигурява по-голямата част от подемната сила, а при високи свръхзвукови скорости обира ненужното съпротивление на въздуха. Затова Ту-160 "разгъва" крилата си при по-ниски скорости и ги "сгъва", когато лети със свръхзвукови скорости.
Според автора прякорът на Ту-160 "Белия лебед" не е случаен. "Самолетът има бяло лъскаво отразяващо покритие. Това е защита за екипажа. Ту-160 може да носи ядрени оръжия. Топлинната енергия на ядрените експлозии е огромна и отражението на част от тази енергия ще защити екипажа", казва Калеб Ларсън.