ФОТОГАЛЕРИЯ: Как се развиват биозащитните костюми от XVII в. до наши дни?

Технологии
АННА СОРОКИНА
Човечеството отдавна е осъзнало необходимостта да се предпази от зарази при контакт с пациенти и химично замърсяване. Въпреки това особен успех в тази област е постигнат едва през миналия век и началото на този.

Костюмите, които предпазват от вредното въздействие на околната среда, не са ново изобретение. Още по времето на първите епидемии от чума става ясно, че е по-добре да се стои настрана от заразените хора и ако това е невъзможно поради професията, да речем, ако сте лекар, тогава физическите контакти трябва да бъдат сведени до минимум. Това се доказва, разбира се, по експериментален път, така че оборудването на "чумните доктори" (дълги кожени шлифери, ръкавици и маски с дълъг "клюн"), познати ни от учебниците по история, се появяват едва през XVII век. Но днес те непрекъснато се усъвършенстват и развиват, превръщайки се в първообраз на облеклото за работа в опасни условия.

Противочумни костюми

В началото на ХХ в. в много страни, включително в Русия, бушуват смъртоносни епидемии: туберкулоза, тиф, едра шарка и огнища на чума. По това време вече е установено, че много вируси се предават или по въздушно-капков път, или чрез лигавиците, така че всеки, който работи в заразени райони, трябва да носи специално облекло.

По време на последната голяма епидемия от чума в Манджурия (1910-1911), за да предотврати разпространението ѝ в Европа, Руската империя създава санитарни кордони на Китайско-източната железопътна линия. Влизането от Манджурия е забранено и китайците могат да хванат влак само след петдневно наблюдение.

Всички здравни работници и дезинфекционни бригади трябва да носят специални костюми с качулки, маски и ръкавици.

След всяка смяна всички горни слоеве се обливат на улицата с разтвор от живачен хлорид или карболова киселина, след което се измиват в специално перално помещение. Обувките се дезинфекцират. Историците пишат, че има изолирани случаи на отклонение от реда за дезинфекция, които спират след заразяването и смъртта на няколко санитари.

И до днес подобна екипировка се нарича "противочумен костюм", въпреки че лекарите и учените я носят и при работа с други патогени: едра шарка, птичи грип и коронавирус.

Тези костюми се състоят от гащеризони (които официално се наричат "пижама"), качулка, халат, очила, маска, гумени ръкавици и ботуши. Може да се включи и дихателен апарат.

Според руското законодателство подобни костюми трябва да има не само в болниците и клиниките, но и в линейките на антиинфекциозните бригади. В линейките най-често се използват костюми за еднократна употреба. С такова леко защитно облекло се посрещат и пътниците от чужбина с подозрения за коронавирус. То е много по-евтино, но е направено от по-прости материали: например вместо ботуши се разчита само на калцуни за обувки, вместо защитен халат – на гащеризони и ръкавици или престилка.

Тъканите също се различават: тези за еднократна употреба са направени от синтетични материали като полиестер, а тези за многократна употреба са от плътен памук или вискоза с водоотблъскващо покритие. Според санитарните стандарти след смяна костюмът за еднократна употреба трябва да се накисне в дезинфекционен разтвор и да се унищожи, докато костюмът за многократна употреба може да се използва отново след обработка. Във всеки случай тези дрехи имат възможно най-малко шевове, за да се предотврати проникването на вируси.

Костюми за биологична и химическа защита

Но военните, които работят в зоните на заразяване, не носят противочумни костюми, а истински скафандри.

Те също са разработени в началото на ХХ в., но причината не е бактериологична заплаха, а химическа, използването на горчичен газ (иприт) през Първата световна война. В края на 1916 г. в Русия има отделни химически роти и вече след Революцията, през 1918 г., са създадени химически войски (днес те се наричат ​​войски за радиационна, химическа и биологична защита - РХБЗ). До началото на Втората световна война СССР има костюми, изработени от специална гумирана тъкан, която защитава от парите на иприта.

През 1960-те години съветската армия приема общовойскови защитен костюм, предназначен за работа в условия не само на химически заплахи, но и на биологични.

В комплекта, освен гащеризон, качулка, ръкавици и маска (или противогаз), има още ботуши, блок за филтриране на въздуха и резервни филтри.

Междувременно руска фирма започна да разработва нов антивирусен костюм!