Подписаният през 1963 г. договор за забрана на изпитанията на ядрено оръжие в атмосферата, в космическото пространство и под водата забранява всички опитни детонации на ядрени оръжия с изключение на изпитанията, които се правят под земята.
"Ядрени взривове и експерименти с ядрено оръжие се правят и до ден днешен в подземни тунели в Невада и на архипелага Нова Земя. Учените вземат макет на атомна бомба и го слагат в специален контейнер, който се облепва с бентонитна глина. След това бетонират входа на шахтата и се отдалечават на безопасно разстояние", казва пред Russia Beyond главният редактор на списание "Арсенал Отечества" Виктор Мураховски.
Свободни източници
По думите му "макет" е условно название на ядрен боен заряд, защото мощността на взривното устройство съответства на 0,001 от силата на бойни глави, които се монтират на ракета.
"Това е имитация на реален взрив, при която се проверява как става верижната реакция в новия боен заряд. Всички показатели се изчисляват от компютър и днес е напълно излишна "ядрената гъба", за да се пресметне как ще се държи новият снаряд при реално приложение", допълва експертът.
За новите бойни заряди се прави контейнер, който позволява да се извършват така наречените подкритични експерименти без рискове както за околната среда, така и да хората, които се намират в непосредствена близост до взрива, отбелязва той. Ако контейнерът се пропука, бентонитът, под въздействие на топлинното отделяне при химически взрив, се остъклява и така запълва всички дупки във взривното устройство.
"Тъй като по време на изпитанията се взривява заряд с малка мощност, експлозията практически е безшумна и не може да бъде регистрирана от ехолокатори", допълва Мураховски.
Руският и американският ядрен арсенал
Станислав Красилников/ТАСС
С течение на годините Русия и САЩ са принудени да използват остарели ядрени бойни глави и да ги заменят с новосъздадени.
Днес броят на стратегическите ядрени бойни глави и средствата за тяхното доставяне са ограничени от Договора за намаляване на стратегическото въоръжение (Новия Договор СТАРТ).
Той ограничава броя на разположените стратегически бойни глави до 1550, а броят на устройствата за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети (ICBM), на устройствата за изстрелване на балистични ракети от подводници (SLBM) и от тежките от бомбардировачи е ограничен до 700.
Благодарение на споразумението всяка страна е в състояние да използва спътници, за да наблюдава ракетните силози на своите партньори и местонахожденията на бомбардировачи и подводници, както и да прави на място 18 военни инспекции годишно, за да е сигурна, че никой не нарушава договора.