Белите нощи в Петербург: какво споделят местните за най-романтичното време от годината?

От средата на май до средата на юли Санкт Петербург буквално не спи: настъпва удивителното време, когато се стъмва едва за час, а нощта повече прилича на здрач. Огромно количество туристи идват тук специално в този период, а и местните са склонни да му придават определена романтика. Какво е толкова привлекателното на белите нощи? Разказват самите жители на Питер.

Романтично време

"Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да има само тогава, когато сме млади, любезни читателю", така започва единственият сантиментален роман на Фьодор Достоевски - "Бели нощи". Писателят живее дълго в града на Нева и първи забелязва романтиката на този период, като описва как това ефимерно време влияе на мечтателните натури.

Героят на Достоевски е самотен, броди из града, заглежда се в лицата, надява се да намери приятел или достойно момиче. И ето, че вижда женска фигура край канала и чува плач. Доближава се до нея, срещат се няколко нощи, говорят за всичко, разкриват си душите един на друг... Но, както вероятно знаете, при Достоевски няма щастливи финали. И все пак белите нощи, дори с леката ръка на класика, все още се смятат за един от най-романтичните периоди от годината.

Гледки и признания

Петербургчанката Юлия всяка година по време на белите нощи се спуска до Нева на Дворцовата крайбрежна алея – директно до моста през Зимната канавка. Според нея това е идеалното място да наблюдаваш залеза над стрелката на Василевския остров, а по-късно и вдигането на Дворцовия мост.

"Взимам одеяло и термос с чай, гледам панорамата на парадния Петербург, слушам шума на реката и звуците на града. Веднъж станах неволен свидетел на предложение на ръка и сърце (предложение за брак - бел.ред.). И до днес съм уверена, че това е добър знак, който означава приятни промени в личния живот", разказва момичето.

Чудесата и вдигащите се мостове

Нина си спомня онези времена, когато са вдигали абсолютно всички мостове на града и да стигнеш до другия бряг е можело само с чудо: "Каква нужда е довела приятелката ми в три през нощта вкъщи, в общежитийна стая, пълна със случайни хора, не мога и до сега да разбера".

Според Нина приятелката ѝ внезапно е дотичала до полицейска кола и завикала: "Чичковци, колко струва да свалиш мостовете?". Нещо повече, тя отворила вратата, скочила на задната седалка и жално повторила молбата, като обяснила, че не може да чака и че утре има изпит. Неочаквано машината потеглила, а полицаите казали само: "Щом трябва, значи трябва!".

"Внезапно спряхме. Най-страшното се превърна в най-удивително. От крайбрежната ни спуснаха на лодка. Водачът буквално ни хвана за краката, като същевременно изслушваше исканията на Оля да следва определен маршрут. Отплавахме".

Музика и разходки до сутринта

Александра признава, че се мести от Москва в Петербург включително заради белите нощи. "Не мога да пропусна белите нощи. Цяла година заради тях. Търпя тъмницата на местните зими, суровите есенни дъждове, само с мислите за май и юни", разказва тя.

Александра си спомня, че веднъж след работа с колежки взели вино и решили да поприказват на крайбрежната алея. Разприказвали се и им се струвало, че седят отскоро, но почти едновременно им звъннали телефоните – мъжете им с паника питали къде са изчезнали. Видимо момичетата дори не забелязали как е станало полунощ – просто още било светло.

Впрочем, болшинството от работещите жители на града са уверени, че романтиката на белите нощи е за студенти и туристи. Коренната жителка на Петербург Алла обича това време, но споделя, че вече рядко се разхожда през нощта – самата тя вече е пораснала и не може да накара приятелите си да излязат: "А някога... охх! Случвало се е да се събираме с приятели, с китари. Топло, весело, радостно – разхождате се! При изгрев първите пешеходци сънено вървят към работа, а ти ходиш леко, изморена – но щастлива. Ммм...."

Вижте още от тези 50 дни лято: любов, пиене, мостове и бели нощи в Санкт Петербург!