Тяхната стойност е трудна за оценка. Такива автономни необитаеми подводни апарати (АНПА) в близко бъдеще ще играят водеща роля в изследването на океаните. А във военната сфера те стават просто незаменими, пише "Российская газета".
Игор Вилниц, генерален директор на Централното конструкторско бюро на МТ "Рубин", каза в интервю пред ТАСС над какви апарати работи неговата компания в момента. По-специално, в момента се работи над леките АНПА "Юнона" и "Амулет". Продължава усъвършенстването на един от най-добрите дълбоководни безпилотни апарати в света "Клавесин-2Р-ПМ". Ново направление на работа са тежките и свръхтежки апарати.
Безспорно стимулът за активизиране на подобна работа е спускането в Марианската падина на необитаемия апарат "Витязь-Д", създаден също от специалистите на "Рубин". Струва си да се спомене за това как е устроен апаратът, способен да се гмурка на дълбочина от 10 км и повече. "Витязь-Д" представлява пропусклива структура с нулева плавателност, изготвена предимно от титанови сплави. Външните контури са направени от сферопластика. Той компенсира излишното тегло на металните конструкции на апарата и му придава облекчена форма. Апаратът се задвижва от четири маршируващи и десет изтласкващи електродвигателя.
В състава на полезния товар на "Витязь" се включват: хидролокатори за страничен обзор, видеокамери, измерватели на параметрите на околната среда. Отличителна черта на устройството е възможността самостоятелно да избягва препятствия по линията на движение, включително да преминава през ограничени пространства. Настоящите пионери и дълго време световни лидери в създаването на дълбоководни безпилотни апарати са специалисти от Института по проблемите на морските технологии във Владивосток.
Създаването на леки автономни необитаеми подводни апарати "Юнона" и "Амулет" е в ход, усъвършенстването на един от най-добрите дълбоководни безпилотници в света "Клавесин-2Р-ПМ" продължава.
Именно те в края на 1960-те години проектираха и изградиха апарат под скромното название "Л-2". От тридесет години няма апарати, занимаващи се с океанологични изследвания, нито в САЩ, нито в други развити страни, които да се сравняват с него. "Л-2" може да работи с часове на дълбочина до 6 км, поддържайки комуникация с кораба-носител. За първи път в света при създаването на това устройство е използвана модулна конструкция, която е много модерна днес. Този подход прави възможно бързото конфигуриране на устройството за изпълнение на конкретни задачи. На международно ниво "Л-2" е признат за най-добрият дълбоководен роботизиран комплекс от края на ХХ век.