Изданието The National Interest разказа на своите читатели за съветската картечница "Дегтярьов". Авторът Питър Сучу отбелязва, че въпреки архаичния си външен вид, тя е много ефективна, точна и най-важното – издръжлива.
Подобно на други съветски стрелкови оръжия, картечницата на Дегтярьов е надеждна и може да се използва в калта, а след това да работи като нова. Дори при ниски температури тя продължава да стреля по позициите на противника - когато други оръжия вече не успяват, пише "Российская газета".
На пръв поглед е лесно да се отгатне защо картечницата получава прозвището "грамофон" – причината е големият дисков пълнител, който побира 47 патрона с размери 7,62х54 мм, същия калибър като винтовката на Мосин.
Картечницата е проектирана от Василий Алексеевич Дегтярьов в края на 1920-те години. Той е от онези съветски конструктори, които създават оръжия в края на царската епоха и продължават да работят за новия комунистически режим. Дегтярьов дори застава начело на първото съветско конструкторско бюро за огнестрелни оръжия.
През дългата си кариера той създава няколко вида картечници, автомати и противотанкови оръдия. Оръжейникът получава званието генерал-майор на инженерно-артилерийските служби, също така става доктор на техническите науки и след това е удостоен с титлата "Герой на социалистическия труд", като става вторият лауреат след Йосиф Сталин!
Едно от първите му оръжия е леката картечница ДП-28 - под това название тя е по-известна на Запад. В днешно време пълнител със зареждане отгоре може да изглежда като странен избор, но трябва да се помни, че тогава много производители и конструктори на оръжия избират тази опция. Например британската Bren Gun и други леки картечници също се зареждат отгоре.
В случая с ДП-28 кръглият пълнител има много боеприпаси, а също така гарантира, че линията на видимост над оръжието не се закрива. Тази конструкция обезпечава и подвижността, която не е достатъчна за леките картечници с лентово подаване.
Тя е по-тежка от винтовка, но един войник от Червената армия може да я носи и борави с нея. Тежи около 9 кг с празен пълнител и 11 със зареден. Тоест, тя е малко по-тежка от автоматичната винтовка "Браунинг" и приблизително със същата маса като Bren Gun. Но за разлика от тези оръжия, войникът трябва да лежи или да използва бипод, за да открие точен огън.
ДП-28 се отличава с опростена конструкция с малко детайли - само 80 в ранните модели. Тя може да произвежда около 550 изстрела в минута. Това е по-ниска скорострелност от някои други картечници, но помага за намаляване на риска от прегряване на цевта. Освен това, за разлика от германската MG34 или британската Bren, картечницата на Дегтярьов няма сменяема цев.
Един от основните проблеми на ДП-28 е в това, че пълнителят побира 47 патрона, а процесът на презареждане изобщо не е бърз. В резултат на това войниците трябва да го носят в заредено състояние, заедно с още три резервни пълнителя.
Картечницата е усъвършенствана през 1943-44 г., след което е наречена ДПМ (Дегтярьовска пехотна модернизация). Тази версия има по-твърд бипод и допълнителна пистолетна ръкохватка, което улеснява използването ѝ.