Съветските бойни машини на пехотата, които се представиха добре в конфликта от 1971 г., вече имат недостатъчно високи тактически и технически характеристики, които съответстват на нивото на 1940-1950-те години. Например 76-мм оръдие не може ефективно да се справи с модерните бронирани цели. По шосе те могат да достигнат скорост до 44 км/ч, а по неравен терен - до 25 км/ч, пише "Российская газета".
Тъй като в страната е установено лицензираното производство на БМП-2, те решиха да използват тези бойни превозни средства на пехотата като шаси.
За да се спестят пари обаче, оригиналният френски купол с 90-мм оръдие и 7,62-мм коаксиална картечница беше монтиран на корпуса на използван БМП-1.
Този експеримент не вдъхнови индийските военни и тогава беше използвано по-мощно 105-мм оръдие. Куполът получи модерна система за управление на огъня, която значително увеличи точността на стрелба както от място, така и в движение.
Поради факта, че машината стана по-тежка, максималната скорост на двигателя с 300 конски сили спадна до 60 км/ч. Корпусът не претърпя значителни промени, въпреки че, според някои доклади, с началото на масовото производство той е трябвало да бъде доработен.
Въпреки факта, че тестовете бяха успешни, в средата на 1990-те всички работи по този лек танк спряха.