"Москвич": триумфът и тъжният край на известен московски автомобилен завод

Сградата на московския автомобилен завод на "Комунистически интернационал на младежта", известен още като КИМ, започва да работи през 1930 година. Целта на КИМ е да осигури на съветските хора евтини, но функционални коли. Заводът заема доста голяма площ по протежението на магистралата Остаповское (сега известна като Волгоградски проспект) в югоизточната част на Москва.

Един от първите автомобили, излезли от КИМ, е Ford "Модел А". В началото КИМ не проектира собствени автомобили, защото съветските инженери нямат достатъчно знания и опит. Заводът започва да сглобява автомобили тип файтон.

Компонентите са доставяни от САЩ под лиценз. Има и друг модел - "Ford AA", тип карго. През 1933 г. заводът става част от Горковския автомобилен завод, намиращ се в Горкий (сега известен като Нижни Новгород, на 400 км североизточно от Москва), където е създаден пълен цикъл на производство.

През 1940 г. настъпва нова ера. След като се превръща в самостоятелна организация 5 години по-рано, КИМ преминава през мащабна реконструкция и започва да прави свои собствени модели автомобили. Така през 1940 г. е произведен първият "КИМ 10-50" (на снимката). Той е по-лек от моделите на Ford с максимална скорост от 90 км/час. Този автомобил тип седан е вдъхновен от британския Ford "Prefect 1938". Тогава е създаден "КИМ 10-51" тип файтон, но и двата модела никога не стават превозно средство за масите, тъй като никой от тях не е достатъчно евтин. А през 1941 г. заводът е преструктуриран, за да произвежда военно оборудване.

След Великата отечествена война заводът променя името си на "Московски завод за малолитражни автомобили", известен още като "МЗМА", и започва да произвежда нов автомобил - "Москвич-400". Той е кръстен в чест на 800-годишнината от основаването на Москва, отпразнувана през 1947 година. Отново този автомобил не е изобретение на съветските инженери: за негова основа е използван немският автомобил Opel "Kadett 1938". "Москвич-400" е добре оборудван. Все още е доста скъп, но сега се смята за първия модел, достъпен за съветските хора.

Собствениците му го харесват, така че през 1954 г. заводът създава модернизирана версия, наречена "Москвич-401". Той има двигател с по-голям капацитет и е по-удобен. И двата модела дори са направени за износ. По-късно се появяват и други модификации.

През 1957 г. инженерите на МЗМА изработват модел фургон, наречен "Москвич-423". Това е съвсем нов тип автомобили за СССР. Този най-накрая е вдъхновен от съветски опит - "Москвич-423" се основава на една от модификациите на "Москвич-400". Разбира се, трябва да се направят някои промени в конструкцията за нуждите на този тип автомобили. Например има специално телескопично окачване. Люкът на багажника се отваря вляво, за разлика от моделите, които познаваме днес. В рекламите се казва, че този фургон може да носи тегло 250 килограма.

"Москвич-407" се превръща в истински хит за МЗМА. Произвежда се от 1958 до 1963 година. Оборудван е с мощен мотор. Колата може да достигне максимална скорост от 115 км/ч, което се смята за добро представяне по това време. Нещо повече, "Москвич-407" е много удобен и удобен модел със стилен дизайн. Същевременно заводът успява да намали значително цената на тази кола, така че тя става достъпна за много съветски хора. Този модел е изключително популярен и в чужбина: много коли се изнасят в други социалистически страни и дори в Западна Европа. Моделът печели Голямата награда на Експо'58 в Брюксел през 1958 г., като част от съветската експозиция.

Следващият успешен модел е "Москвич-408". Първо той е представен на Британското международно автомобилно изложение през 1964 г., а на следващата година започва масово производство. Автомобилът е мощен и надежден, а модерният му дизайн го прави още по-приятен. "Москвич-408" може лесно да се конкурира с чужди модели като "Kapitan A" на Opel. Ето защо той е изключително популярен, не само в СССР, но и в европейските страни.

МЗМА не е просто завод, произвеждащ автомобили за ежедневни нужди, но проектира и редица състезателни модели. "Москвич Г-4" (на снимката) е интересен пример за тях. За първи път е създаден през 1965 година. Тъй като не е масов модел, са произведени само три коли. Конструкцията на този състезателен автомобил се основава на "Москвич-407", като предишния, "Москвич-3". Но "Москвич-4" има по-малко детайли, за да намали ширината и общото тегло на автомобила. Конструкторите пишат, че самата кола без бензин и водач тежи едва 512 кг и е широка само 710 мм.

През 1968 г. МЗМА променя името си на автомобилен завод "Ленински комсомол" ("Ленин комсомолски автомобилен завод"), известен и до днес като "АЗЛК". Под новото си име той продължава да проектира и произвежда нови модели, докато "Москвич-2141“" известен още като "АЗЛК-2141" и "Алеко", е проектиран през 1986 година. Това е последният успешен автомобил, произведен от АЗЛ, и първата кола с предно предаване в СССР. Има различни модификации на този модел, но никоя от тях няма двигател, произведен от АЗЛК. Те са оборудвани например с двигатели, произведени от ВАЗ ("Волжски автомобилен завод" в Толяти, на 800 км югоизточно от Москва).

Валентин Коломников е дългогодишният директор, първо на МЗМА, а след това на АЗЛК, от 1953 до 1992 година. Той е ръководител на завода по времето, когато произвежда най-добрите си автомобили. Много работници от АЗЛК го смятат за изключително строг началник, но когато той умира през 1992 г., те се чувстват като сираци. През 2015 г. една от улиците в бившата територия на АЗЛК е кръстена на него.

Смъртта на Коломников съвпадна с трудностите, с които се сблъсква цялата страна след разпадането на СССР. През 1992 г. АЗЛК променя името си за последен път: става АД "Москвич" (акционерно дружество "Москвич"). Първо, проблеми се появяват още преди разпадането на СССР: за АЗЛК е трудно да се конкурира с заводи като ВАЗ. През 1990-те години "Москвич" продължава да работи при спад в търсенето, а през втората част на десетилетието производството намалява. На работниците дори се заплаща в автомобилни части вместо заплата.

Но в крайна сметка нищо не помага на "Москвич" да реши проблемите си, така че през 1998 г. заводът коренно променя концепцията си: спира да прави евтини малки коли и вместо това инженерите създават модел от премиум клас, наречен "Иван Калита" (на известен московски княз, живял през 14 век). Този автомобил е базиран на "Москвич-2141". Производството му приключва през 2001 г., тъй като качеството е счетено за недостатъчно високо за първокласния клас и купувачите не го харесват. Две години по-късно заводът започва процедура по несъстоятелност. Той завърши през 2006 г., а през 2010 г. "Москвич" е официално закрит.

Музеят на АЗЛК (от 1992 г. - музеят на "Москвич") е открит през 1980 година. Тази сграда с форма на НЛО се превръща в изложбено място за спрени модели автомобили. Много служители също допринасят за колекцията на музея. Те намират стари коли, поправят ги и ги излагат. Това помага за запазването на историята на АЗЛК. Когато заводът фалира през 2006 г., музеят също е затворен. Автомобилите са преместени в други изложбени помещения. Самата сграда на музея сега се управлява от друга организация.

Интересното е, че името на завода е премахнато само от върха на офис сградата му през 2014 година. По онова време част от територията на "Москвич" е взета от завод на Renault. Някои сгради стоят изоставени. Нещо повече, правителството на Москва решава да преорганизира индустриалните зони на града, така че в бившите сгради на АЗЛК е открит технополис, наречен "Москва". Неизползваните секции постепенно са съборени.

Другата част от територията на АЗЛК се превръща в жилищна зона с търговски център. Има и редица магазини за части и автосервизи. Все още остава малка изоставена секция, но тя вече е частично демонтирана. Наследството на АЗЛК е към своя край.

Вижте ще бъде ли сглобявана LADA 4x4 в Германия!