От началото на миналия век руската армия използва железопътни състави в бойни действия на фронта.
Влак с ядрена ракета на борда
Най-страшният "влак с оръдие" е и си остава бойният железопътен ракетен комплекс (БЖРК) с междуконтинентални балистични ракети РС-22, обхващащ Русия от край до край с оръжия на борда, готови по всяко време да нанесат удар по противника.
Всъщност възможността постоянно да се сменя дислокацията на ядрените оръжия става основната характеристика на БЖРК, тъй като Русия се нарежда на трето място в света по дължина на железопътните линии - над 120 000 километра. Те са на въоръжение в страната от края на 80-те години на миналия век и са практически неуловими за вражеските сателити.
Въпреки това, дори подобно оръжие си има своите недостатъци.
"Ракетните влакове са много тежки (само една ракета тежи над 110 т). Те се теглят от три дизелови локомотива. И след всяко преминаване е необходимо да се извика екип за ремонт и укрепване на насипите. Това дразни ръководството на министерството на железопътния транспорт", каза за Russia Beyond полковникът в оставка и военен анализатор на информационна агенция ТАСС Виктор Литовкин.
Според него влакове с РС-22 обикалят страната от 1984 до 1994 г., след което те "минават под ножа" по споразумение за съкращаване на ядреното въоръжение. Настоящото споразумение за съкращаване на атомното оръжие предполага, че Русия и САЩ разполагат със 700 активни носителя (ядрени подводници, стратегически бомбардировачи и междуконтинентални балистични ракети) и още 100 на склад. Същевременно броят на ядрените бойни глави трябва да бъде ограничен до 1550.
През 2013 г. Русия има планове да свали от бойно дежурство част от своите ракетни системи, за да върне на релси БЖРК от ново поколение "Баргузин". До декември 2014 г. министерството на отбраната взе решение за ракета за комплекса: РС-24 "Ярс". Един влак – шест ракети. Те пасват доста добре в обикновените товарни вагони, което дава възможност за ефективно маскиране на БЖРК в потока цивилни влакове.
Икономическата криза от средата на десетте години обаче обърка плановете на военните и парите за проекта "Баргузин" бяха пренасочени за изграждането на ракетите с шахтово базиране "Авангард".
"Хунхуз"
По време на Първата световна война Руската империя има четири състава от типа "Хунхуз".
Всеки се състои от парен локомотив от серия "O" и две двуосни платформи. Те събират 12 трофейни австрийски 8-мм картечници "Шварцлозе" и купол със 76,2-мм планинско оръдие по образец от 1904 година. Бронята от четири стоманени листа с дебелина 1,2-1,6 см е повече от достатъчна, за да предпази екипаж от 94 души от огън от малки стрелкови оръжия.
Руската армия активно използва железопътните състави по време на бойните действия на фронта до излизането си от Първата световна война през 1918 година.
"Железняков"
Най-известният боен влак от Великата отечествена война (1941-1945) участва в битките за Севастопол.
Влакът носи името "Железняков" и е бронирано "чудовище", въоръжено с пет 76-мм оръдия, две 82-мм минохвъргачки, четиринадесет 7,62-мм картечници "Максим" и две зенитни 12,7-мм ДШК, разположени на четири платформи.
Корпусът на този звяр е обшит с 30-мм бронирани листове и въпреки цялото си тегло може да ускорява до 50 километра в час.
Германската армия го нарича "зелено привидение", защото композицията се появява сякаш от нищото, нанася удари на вражеските укрепления и изчезва от погледа. Влакът се крие в тунели в скалите или в тесни планински коридори. Веднъж обаче германците успяват да открият местоположението на влака, а авиацията бомбардира тунела, в който се намират руските войници.