Руското суперкавитационно торпедо "Шквал" промени правилата на подводната война. Оръжието, което може да се движи шест пъти по-бързо от своя предшественик, е шокиращо, пише авторът на The National Interest Кайл Мизоками.
По време на Студената война Съветският съюз разчита силно на своя подводен флот, за да надмине военноморското предимство на САЩ. Суперкавитационното торпедо ВА-111 "Шквал" се превръща в едно от най-иновативните подводни изобретения на СССР. За свят, в който, поради законите на физиката, надводните и подводните оръжия развиват максимум 50 възела, това торпедо е истински пробив на съветските инженери, пише авторът, цитиран от "Российская газета".
"Шквал" работи с ракетен двигател. Въпреки това дори на него му е трудно да достигне висока скорост заради съпротивлението на водата. Решението е намерено в превръщането на водата в пара - чрез отклоняване на горещите отработени газове на торпедото от носовата част. По време на движение пред торпедото се създава тънък балон пара, който значително намалява съпротивлението.
Тази технология има своите недостатъци, по-специално ниската маневреност, тъй като изменения в курса изваждат част от торпедото от балона. Но при ядрен заряд на бойната глава наличните показатели на "Шквал", който влиза в експлоатация през 1978 г., са достатъчни, въпреки факта, че максималният обсег на стрелба е 6,8 км.
Високото ниво на шум, генериран от газовия балон и ракетния двигател, също се счита за недостатък. Всяка подводница, пускаща такова торпедо, веднага ще издаде приблизителното си местоположение. Обаче такова бързо движещо се оръжие може да унищожи врага, преди да е успял да обработи получената информация за атаката.
Освен това суперкавитационните торпеда не могат да използват традиционните системи за насочване. Газовият балон и ракетният двигател заглушават вградените активни и пасивни хидролокационни системи. Но руските инженери откриват начина: суперкавитацията се използва за преодоляване на разстоянието до целевата зона и след това торпедото се забавя за насочване.
Въпреки всички опити, отбелязва Мизоками, никоя държава в света не е успяла да създаде подобно торпедо. САЩ работят върху такива оръжия от 1997 г., като например се опитват да модернизират торпедото Mark 48, но все още не са успели да го разгърнат.
През 2004 г. германски изпълнител по отбраната обяви торпедото Barracuda, способно да ускорява до 194 възела. Програмата обаче така и не бе продължена. Иран обяви торпедото си Hoot, което най-вероятно е леко модифициран вариант на "Шквал".
"Тоест руските подводници са единствените в света, оборудвани със суперкавитационни торпеда - модернизирани версии на "Шквал", въоръжени с конвенционални бойни глави. Торпедо със скорост 200 възела обръща с главата надолу цялото бойно поле, тъй като потенциалните противници са беззащитни срещу него", заключава Мизоками.