Самолетът-амфибия може да носи ядрено въоръжение и при това е свръхзвуков. Авторът на The National Interest Майкъл Пек припомня уникалния самолет.
Сега хидропланите изглеждат анахронични, в началото на ХХ в. обаче те се считат за царе на небето. Използват се активно през Втората световна война за разузнаване, насочване на артилерийски огън и спасителни операции, пише "Российская газета".
След 1945 г. те постепенно са изместени от реактивните самолети с по-широк радиус на действие, но свръхдържавите, които се превръщат в непримирими съперници, не изоставят плановете си да използват хидропланите за стратегически цели.
САЩ разполагат с Martin P6M SeaMaster, дозвуков стратегически бомбардировач-амфибия с обсег на полета до 1200 км и максимална скорост до 1100 км/час.
СССР, желаейки да постигне паритет в това въоръжение, бързо изпреварва опонента си – предложеният от КБ "Мясищев" проект М-70 не е просто хидроплан бомбардировач, способен да носи ядрено оръжие, но е и свръхзвуков - скоростта му достига 1700- 2400 км/час... Същевременно един от вариантите на самолета е способен да пуска крилати ракети от височина 21 км, а вторият - от 15 км.
Позовавайки се на книгата на Ефим Гордон и Сергей Комисаров за руските нереализирани проекти на самолети от 1925-2010 г., Пек посочва задачите, възлагани на М-70. И така, самолетът трябва да изпълнява атаки с крилати ракети или конвенционални бомби по кораби на противника при всяко време на годината и денонощието от различни височини, както и да осъществява разузнаване и целеуказание за подводници. Обръща се внимание на възможността на хидроплана да дозарежда от подводници.
Същевременно конструкция на M-70 е много изящна - аеродинамичен самолет с два двигателя в горната част на крилата. Отличителна черта на самолета е ходовата част: три прибиращи се поплавъци - един в носовата част, два под крилата, както и прибиращо се подводно крило под фюзелажа. Екипажът на самолета е само от трима души, пише Пек.
Развитието на проекта е възпрепятствано от свръхзвуковите бомбардировачи с наземно базиране, проектирани в КБ "Мясищев". Те са по-добри по показатели, освен това са достатъчни за стратегическите цели на СССР. Необходимостта от стратегически бомбардировачи-амфибии, както и много други екзотични проекти на самолети, изчезва с появата на балистичните ракети, които могат да прекосят континенти за минути.