Разработването на огнехвъргачното оборудване продължава от 1920-те години на миналия век. Първият огнемет е създаден през 1932 година. Но действащият му макет се разрушава по време на изпитания. След битката за Халхин Гол съветските конструктори получават разпореждане от народния комисар да създадат огнемет с невискозна смес с обхват не по-малко от 80 метра. Освен това огнеметът не бива да задръства малките бойни отделения на танковете, пише "Российская газета".
До 3 август 1940 г. за огнемети АТО-41 са подбрани барутни заряди. При изпитанията обхватът на хвърляне на вискозна и невискозна смес е съответно 120-140 м и 75-90 метра. До края на годината преминават и изпитанията на огнемета в танка ХT-133. Предполага се, че с него ще се оборудват и танковете БТ. Но след това се спират на обхват на огнемета от поне 90 м на танкове Т-50 и Т-34.
Така създават OT-34 - съветския среден огнеметен танк от Великата отечествена война. Той се различава от оригиналния Т-34 по това, че е въоръжен с автоматичен барутно-бутален огнемет ATO-41. Разположен е на мястото на курсовата картечница. Благодарение на това конструкторите запазват 76-мм оръдие. Екипажът също е намален - до трима души.
OT-34 е разработен през 1941 г. и е пуснат в серийно производство през следващата. Огнеметните танкове се произвеждат до 1944г. - общо 1170 броя. И от 1943 г. на OT-34 започват да се инсталират усъвършенствани версии на ATO-42.
Огнената смес в танка се изстрелва под голямо налягане. По пътя си тя поразява цялата жива сила на противника. Танкът АТО сее страх и ужас сред врага.
Огнеметните танкови батальони и полкове се използват главно при атака на укрепени зони и населени места за поразяване на живите сили на противника и унищожаване на огневите му средства в укрития и укрепени съоръжения.
ATO-41 има обхват на изхвърляне на невискозна смес от 80 до 90 м, вискозна смес - 120-130 метра. Обемът на барутните камери е 1,8 литра, в разходът на огнеметна смес при изстрел е 15 литра.