Списание Military Watch, цитирано от "Российская газета", разказва тази история, като представя петте най-добри средства за противовъздушна отбрана.
Първите три места в класацията са заети от руски системи. На първо място е комплексът С-500, както отбелязва изданието, "значително изпреварващ всички конкуренти в света". Това е първата система за ПВО, способна да унищожава космически апарати и хиперзвукови ракети. С-500 може да проследява вражески самолети на разстояние до 800 км и да поразява с ракети цели на разстояние до 600 километра.
Следващ по ред е последният представител на семейство С-300 - комплексът С-300В4, влязъл на въоръжение през 2010 г., който има по-висока проходимост и е създаден за покриване на сухопътните части на бойното поле. Системата е оборудвана с ракета 40Н6 с обсег на действие до 380 километра. Ракетата е способна да унищожава стелт самолети на голямо разстояние, както и нисколетящи (на височина до 5 м) апарати зад видимия хоризонт. За сравнение, стандартните ракети "земя-въздух" на разстояние над 150 км могат да свалят цели само на големи височини.
С-400 затваря първите три места в класацията. "Най-известната руска система за противовъздушна отбрана" може да използва широка гама от ракети, което я прави изключително универсална. Комплексът се цени заради високите си показатели на ситуационна информираност и способността да унищожава "невидимки" на големи разстояния. С-400 може да насочи до 160 ракети и да удари до 80 цели едновременно - два пъти повече в сравнение с конкурентите. Комплексът демонстрира способността да неутрализира хиперзвукови ракети на далечни разстояния. На неговата основа се създава корабна система за противовъздушна отбрана.
Авторите на класацията дават четвъртото място на израелско-американската система "Прашката на Давид". Липсва ѝ мобилност и универсалност, в сравнение с руските модели, но има известно предимство, отбелязва изданието. А именно използването на ракети с две системи за насочване - оптико-електронна и радиолокационна, което обезпечава надеждно прехващане и съпровождане на целта. Високата точност позволява на комплекса да използва високоманеврена ракета без бойна глава, която поразява цел благодарение на високата кинетична енергия при удар.
"Въпреки високите показатели за ефективност липсата на мобилност прави комплекса 'Прашката на Давид' силно уязвим за вражески атаки. Ниската скорострелност в комбинация с високата цена на бойните глави ограничава полезността на системата при мащабни бойни операции", отбелязва се в статията.
На последно място се оказа китайският ракетен комплекс с голям обсег HQ-9B, способен да поразява обекти на разстояние до 250 километра. Смята се, че тази система е подобрена версия на руския С-300ПМУ-2, създаден в средата на 1990-те години. Ракетите, които той използва, достигат скорост до 4,2 Маха, също имат няколко системи за насочване, които осигуряват висока точност.
Прочетете още защо С-500 е с 15-20 години по-напред от западните системи за ПВО