The Atlantic (превод на материала е публикуван от ИноСМИ) дава два примера от различни исторически периоди. През юни 1969 г. в планините на Южен Виетнам виетнамците атакуват американска батарея, въоръжени с АК-47, които в публикацията са определени като "поразително надеждни и издръжливи автомати", пише "Российская газета".
След много часове изкачване на планините в калта, врагът открива смъртоносен огън с АК-47. Но американските винтовки разочароват собствениците си. В материала са описани трима убити войници, лежащи на разглобени винтовки, които опитвали да почистят, тъй като оръжията се задръстват по време на боя.
Подобна ситуация се случва през юни 2008 г. по време на сблъсък с талибаните (движението "Талибани" е признато за терористично и е забранено в Русия) на контролно-пропускателен пункт близо до село Ванат в Афганистан. Там американските военни използват M4, олекотена версия на M16. Освен това поради скъсената цев M4 се оказва по-малко ефективен в битка на голямо разстояние. Но главният проблем според оцелелите войници е прегряването и засичането на винтовките. На пункта са убити деветима американски пехотинци.
Авторът на публикацията, без да се стеснява, нарича злополучните винтовки "отвратителни". И поради сложността на грижите и поддръжката на това оръжие, той сравнява американската винтовка с капризната "принцеса и граховото зърно". Същевременно се отбелязва, че за стелт самолети F-35 се харчат повече от трилиони долари. А пехотинците на САЩ, намиращи се в непосредствена близост до зоната на военни действия, са въоръжени с "лоши винтовки" от метал и пластмаса на стойност $1000.
"Защо най-богатата държава в света не може да осигури на своите войници качествено оръжие?", пита авторът на публикацията.
The Atlantic показва интересна статистика. 70% от войниците, убити през Втората световна война, са пехотинци. В последвалите войни техният дял нараства до 8%. Но точно тази категория войници зависи особено от качеството на своите оръжия и боеприпаси.
Когато се изправи пред врага, боецът има само части от секундата, за да открие огън първи. В този момент животът му зависи от надеждността, ефективността и точността на оръжието, а най-малкият недостатък на винтовката може да бъде фатален.
Авторът на публикацията разсъждава каква трябва да бъде армейската винтовка на бъдещето. Според него тя се нуждае от модулна конструкция, която да може да се променя в зависимост от бойните задачи. Калибърът също трябва да се промени. Оптималният калибър е между 6,5 и 7 мм. В този случай пластмасовата гилза ще позволи намаляване теглото на патрона. Също така винтовките на бъдещето трябва да имат нови заглушители и високоточни прицели, които ще гарантират поразяване на врага по всяко време на денонощието на разстояние повече от 600 метра.