Какво Русия се кани да направи с МКС?

В продължение вече на 20 години МКС продължава да бъде единственото място, което позволява на човек да остане продължително в космоса. Станцията е на 400 км от Земята и от доста отдавна не сме стигали до по-голяма височина. Срокът на експлоатация на МКС обаче изтича през 2024 година и тя е на изживяване, а "човечеството трябва да върви напред – към Луната и Марс", казват от двете страни на океана.

"Финансово бреме" – така през последните години все по-често наричат МКС, която поглъща близо 30-40% от космическите бюджети на страните-участнички. Проблемът е в това, че засега няма работеща алтернатива на орбиталната станция, а "проблемните места" са все повече и повече.

Вариант 1: Просто да се потопи

През последната година ситуацията с техническото състояние на МКС силно се влоши. През август в корпуса ѝ се появи пукнатина и това доведе до спад на налягането. Първо търсеха изтичането в американския отсек, но в края на септември "Роскосмос" съобщи, че пукнатината е в руския модул "Звезда". Това е изключително важен модул за цялата станция, чрез него възлите на скачване на МКС зареждат с гориво, попълват запасите от питейна вода, а освен това той отговаря за корекцията на орбита (МКС е машина с размерите на футболно игрище и за да остане в орбита, тя се нуждае от постоянна помощ).

Мястото на изтичане на въздуха бе залепено с "подръчни средства" или с други думи с американски пластилин. Само че въпросът не бе решен напълно с тази операция. В средата на октомври космонавтите намериха още една вероятна пукнатина в преходния отсек "Звезда" с помощта на пакетче чай, чието движение в безтегловност запечатаха камерите. Дали има още пукнатини в корпуса, засега не е ясно, на 19 декември от МКС предупредиха, че им свършва резервният запас от въздух за запълване на изтичането. Това вече е заплаха за безопасността на самия екипаж.

Всичко това засега съвпада с неотдавнашната прогноза на руската РКК "Енергия" (водеща конструкторска корпорация): "В момента вече има редица елементи, които са сериозно засегнати от повреди и излизат от експлоатация. Много от тях не подлежат на подмяна. След 2025 г. прогнозираме лавинообразно излизане от строя на много елементи", каза заместник-генералният директор на корпорацията Владимир Соловьов.

Не подлежи на подмяна и самият модул "Звезда" – производството му от съветски времена не се е запазило, което означава, че той трябва да се прави отново на базата на други технологии и да се задели много време за изпитания, така че да бъде в готовност.

Всичко това навежда на следната мисъл: с МКС да се направи същото както и с масивните космически обекти, които са приключили срока си на годност, и да бъде потопена в Тихия океан, далече от пътищата на морските съдове. Обектът изгаря частично в атмосферата, а останките падат във водата. Така през 2001 година бе свалена от орбита предшественичката ѝ руската станция "Мир".

В САЩ въпросът за наливане на пари за поддръжката на остарялата станция стои особено остро, защото американците осигуряват близо 70% от всички разходи, докато Русия дава 12%. Продължаването на срока на експлоатация на станцията всяка година замразява милиарди долари, които биха могли да отидат за създаването на нова станция и за разработването на готови проекти. NASA вече заяви, че прекратява финансирането на МКС от 2025 година, за да "освободи" тази сума. Русия пък еднозначно се обявява за продължаване на експлоатацията до 2028-а или 2030 година. И макар че засега никой няма решение за съдбата ѝ, изглежда, страните участнички са заинтересовани МКС все пак да продължи да лети, но вероятно при променени в известна степен условия.

"Основната причина за тази заинтересованост е липсата на някаква алтернатива на МКС за всички участници в програмата", отбелязва независимият експерт и популяризатор на космонавтиката Виталий Егоров.

Вариант 2: МКС да бъде предадена в частни ръце

През юни 2019 г. NASA представи програмата LEO, която на практика е прехвърляне на МКС на търговски релси. Ако агенцията престане да дава милиарди, то това трябва да прави някой друг. Програмата поощрява полетите на частни астронавти до МКС за сметка на частни компании, а също и строителството на частни орбитални станции.

"Роскосмос" никога не е разглеждал сериозно аналогичен вариант. Първо, в Русия няма частна пилотирана космонавтика, защото това е изключително държавен прерогатив. Второ, както отбелязва промишленият експерт Леонид Хазанов, през всичките тези години МКС е била използвана най-вече за изследвания на извънземното пространство и за наука и това е нейният основен замисъл – на борда ѝ всеки ден се правят опити и се изпълняват научни програми. "Провеждането на опитите пък е възможно само при наличието на държавно финансиране", казва той.

Излиза, че се разглежда въпросът за покупката само на американските модули, а руските никой няма да ги купува. И дори да се намери такъв купувач, то има един съществен проблем: руският отсек за скачване "Заря", който е направен в Русия, на практика се е изплащал през 1990-те години от NASA в рамките на негласната американската програма в подкрепа на руската космонавтика и затова принадлежи на NASA. "Русия ще трябва да прави нов стиковъчен отсек, за да получи достъп до своите си модули. А без стиковъчния отсек на частниците МКС ни им трябва", посочва Егоров.

Вариант 3: Станция хъб

Има още един вариант за използването на МКС - да бъде преправена на хъб за доставка на товари до Луната. Създаването на орбитална лунна станция е само въпрос на време, различни нейни варианти (включително и съвместно разработване) разглеждат много страни и МКС може да послужи като "междинен пункт" - това ще бъде по-евтино, отколкото ако ракетите биха летели директно до Луната.

В този случай играчите, които могат да пожелаят да експлоатират МКС при такъв вариант, ще бъдат доста повече: лунни програми (или поне амбиции) имат и космическите агенции, и частниците като SpaceX, концернът Boeing и руската компания S7. "Роскосмос" е планирал да изпрати до Луната части от руския сегмент на МКС към 2030 година, за да построи от тях лунна орбитална база. Истина е, че този план се посреща със скептицизъм от много играчи и засега сроковете му не са от най-реалистичните. Вероятно Русия е по-заинтересована МКС да остане в сегашния си вид.

Вариант 4: Русия "да отдели" своите модули

Да се отдели руският сегмент и да продължи да се използва многомодулното парче от МКС еднолично е още един сценарий и вариант, който се е обсъждал доста по-често. Краят на споразумението за съвместна експлоатация на МКС след 2024-а ще развърже ръцете и ще позволи участниците да се "отделят". Само че макар този изход да е съблазнителен за Русия, той е много по-сложен от предходните. Проблемите се множат и в технически, и във финансов план.

Например ключовият модул "Звезда", за който е необходима ориентация и корекция на орбитата, няма собствени жиродини или устройства за контрол на височината. Към кърмовия възел на модула са стиковани руските товарни кораби "Прогрес", които понякога включват двигателите си за издигане на по-висока орбита. Ако обаче се използват само двигателите, горивото бързо свършва. Егоров отбелязва, че съчетаването на американските устройства за контрол на височината и руските двигатели за ориентация са един от ключовите елементи на "брачния договор", който прави невъзможен "развода" на двата сегмента на две отделни станции.

Нещо повече, никой не е отменил износването на станцията и пукнатините, които също трябва да се оправят. В същото време и без това силно дотираната от бюджета на Руската федерация космонавтика губи все повече пари. Има и риск продажбата на места в корабите "Союз" след успешното изстрелване на Crew Dragon от Илон Мъск да спадне до минимум; изстрелването на търговските товарни кораби също намаляват от 2012 година, от момента когато SpaceX излезе на пазара със своята тежкотоварна ракета Falcon 9. А руското Министерство на финансите счита, че финансирането на "Роскосмос" през следващите три години трябва да се съкрати с още 60 млрд. рубли.

Вариант 5: Да се направи нова национална станция

Засега идеята да се създаде собствена национална станция на мястото на МКС - Руска орбитална служебна станция (РОСС) – стои на първо място. За нея ратува лично генералният директор на "Роскосмос" Дмитрий Рогозин: "МКС ще просъществува вероятно до 2030 година. Сега ще пристъпим към създаването на нова орбитална станция и вече имаме в резерв два модула. <...> Към нея планираме да прибавим още няколко модула: по същество след 2030-а Руската федерация ще бъде страната, която ще създаде нова станция".

Според думите му новата станция, за разлика от МКС, ще може да дозарежда корабите и спътниците, като увеличава срока им на годност. Планира се освен това на нея да бъде разположен цех за сглобяване на апарати, които ще полетят към Луната, Марс и към астероиди, както и щаб за ръководството на цялата орбитална групировка. Един от модулите ще бъде търговски, за четирима туристи – там ще бъдат поставени два големи илюминатора и ще има достъп до WiFi. Казват, че всички модули за РОСС могат да бъдат изведени в орбита от ракетата носител "Ангара-А5". През декември 2020-а Русия изстреля втората за шест години ракета, а разработването ѝ отне четвърт век.

Вероятно ключовото предимство на РОСС е нейният неограничен срок на съществуване заради заменяемостта на модулите. Руски експерти обаче коментират, че макар РОСС да е добра като идея, тя може да си остане само на хартия. "Руските планове много често се променят, затова не бих твърдял, че след МКС Русия ще построи своя станция", казва инженер Александър Шаенко, който е разработил ракетите носители "Ангара-А5" и KSLV.

Не е необходимо да се връщаме много назад за примери колко дълго се строи: един от модулите, наречен "Наука", който трябваше да стане научен модул на МКС в руския сегмент, по план се канеха да изведат на орбита още преди 11 години, но това така и не се случи.