"Летящата бъчва" – кой е гигантският самолет, превозвал космически кораби

Годината е 1973-а, когато Съветите обявяват, че са изпълнили своя скъпоструващ и мащабен проект по усвояване на космоса - "Буран". Корабът за многократна употреба трябва да стане нещо като сегашния Crew Dragon на Илон Мъск. Амбициозният проект обаче изисква да бъде изградена и не по-малко амбициозна инфраструктура. По-специално възниква въпросът: как да бъде транспортиран тежкият "Буран" и ракетоносителя от заводите до космодрума в Байконур в казахската степ? 

Когато "Буран" е създаден и готов за летателни изпитания, все още няма товарен транспортен самолет и проектирането на "Мрия", най-големия самолет в света, току що е започнало.

Изглеждало е малко вероятно всички технологични процеси да бъдат съсредоточени край космодрума, защото космическата промишленост е разхвърлена по цялата страна и няма единен център. Превозването по железопътна линия също е невъзможно от техническа гледна точка заради размерите на железопътните платформи и екстремалните габарити на товара, а транспортирането по въздух е прекалено скъпо. 

Затова в началото на 1980-а възниква идеята да бъде създаден временен тежкотоварен самолет за транспортирането на "Буран"-ите. Взето е решение той да бъде изграден на базата на транспортната версия на първия съветски стратегически бомбардировач 3М-T, който вече над 30 години гарантира ядрения паритет СССР - САЩ.

За целта го модифицират, преименуват го на "ВМ-Т Атлант", а негласно го кръщават "летящата бъчва" заради неговия фюзелаж, на чиято повърхност се крепи закръгленият товарен контейнер.

Само че максималният товар, който той може да понесе на "гърба" си, не е превишава 50 тона, което е по-малко от теглото на окомплектования "Буран". Налага се да се снеме част от оборудването му, за да олекне до 45 тона.

В бъдеще до Байконур трябва да бъдат превозвани товари с тегло до 200 тона, но дори 50 тона със самолет, който не е проектиран за тази цел, предизвиква скептицизъм у мнозина.

Големият товар на "гърба" на "Атлант" силно влияе на аеродинамиката му затова всички изпитателни полети са извършвани при голямо напрежение. За всеки вариант на товара се определя най-изгодното разположение на фюзелажа и се изчислява устойчивостта на самолета. Мнозина мислят, че такава машина просто няма да се издигне във въздуха.

Въпреки това "Атлант" се представя добре и започва успешно да транспортира товари от 1981 г. Самолетите са само два и за цялата си история са извършили около 150 изпитателни и редовни полета.

С една дума "Атлант", замислен като временен вариант за превозването на "Буран"-и, става негов единствен "превозвач". Космическата програма "Енергия-Буран" е спряна през 1993 г. Самият "Буран" излита непосредствено в космоса само веднъж. А пък летящият космодрум "Мрия" така никога и не се проявява в действие по предназначение и се е използва за твърде неочаквани задачи от рода на превозването на жирафи и яхти на краля на Испания.

А пък двойката "Атлант"-и остават оттогава без работа. Единият от тях сега се намира на летището край Рязан, а вторият прекарва дните си най-вече в град Жуковски край Москва и периодично участва в Московския международен авиокосмически салон (МАКС) като статичен експонат. 

В търсене на "Буран": Какво се случи със съветската космическа совалка?