Студената война, започнала точно след края на Втората световна война, разделя света на две противоположни фракции – съветската и американската. Всяка от двете суперсили се опитва да създаде най-мощните оръжия в историята, за да може, при реална война, да изтрие врага от лицето на Земята.
Понякога руснаците са първи, а понякога американците ги изпреварват. В този случай на съветските лидери им се налага да догонват Щатите.
Защо Съветският съюз решава да създаде своя собствена атомна подводница?
Sputnik
През 1945 г. САЩ напълно открито демонстрират пред целия свят разрушителната сила на новите ядрени оръжия. И все пак доставката на атомни бомби по въздух (какъвто е случаят при бомбардировките над Япония) е свързана със сериозни рискове.
Ето защо единственият разумен начин да бъдат доставени атомни оръжия по онова време е чрез подводница, която може тайно и незабележимо да доближи бреговете на врага и да нанесе решителен удар.
Първата американска атомна подводница е създадена в атмосфера на изключителна потайност. Решението да се изгради първата атомна подводница е взето през 1951 г., а на 14 юни 1952 г. на вода е пуснат корабът на име "Наутилус". По същото време СССР, също както в случая с разработката на атомната подводница, е в догонваща позиция.
По конструкция съветската подводница силно се различава от американския "Наутилус". При американската подводница са почти копирани външните контури на фюзелажа на конвенционалните дизел-електрически подводници, като основната разлика е наличието на атомен реактор. В същото време съветската К-3 първоначално има напълно различна архитектура. Тя е пусната на вода в Северодвинск на 24 септември 1955 година.
Фюзелажът на съветската подводница е построен, без да се използват класическите конструкции на дизел-електрическите подводници, като работата по него започва почти от нулата. Основният фокус в работата е върху качеството на подводния курс на подводницата. Ето защо съветската атомна подводница К-3 се оказва по-бърза от "Наутилус". По време на тестовете в напълно потопено състояние тя развива скорост от 28 възела, без реакторите да са достигнали пълния си капацитет.
Първоначално тя е създадена, за да атакува крайбрежни военноморски бази на евентуален враг с едно единствено термоядрено торпедо (Т-15) с много голям калибър (диаметър от 1,5 м). Но поради очевидния технически провал на този подход и "еднократния" характер на самата подводница, който е безсмислен от военна гледна точка и много скъп, проектът е прекратен. Усилията се съсредоточават върху употребата на традиционни торпедни оръжия с възможност за използване на торпеда с ядрени бойни глави.
Sovfoto / Getty Images
За да се увеличи акустичният стелт на подводницата, се използват механизми с по-ниски вибрационно-звукови характеристики, главното оборудване на подводницата е амортизирано и са нанесени специални смекчаващи вибрациите покрития. Фюзелажът на машината е облицован със специално анти-хидролокационно покритие, като на К-3 са инсталирани и специални нискозвукови витла. Всичко това има положителен ефект върху видимостта на К-3. При движение със средна скорост на перископска дълбочина подводницата издава по-малко шум от дизел-електрическите подводници по проект 611 и 613.
Конструкцията ѝ се различава сериозно от предишните подводници – не само по атомния реактор, но и по контурите на фюзелажа. Първоначално той включва няколко доста издайнически решения: подводницата не разполага с устройства за акостиране (предвижда се използването на специален влекач, който да прави маневри на базата); тя не носи дефанзивни оръдия и няма дизелови генератори и котви в случай на извънредни ситуации.
По-късно свидетели споделят, че интериорът на подводницата е като произведение на изкуството. Всяка стая е боядисана в различен цвят, в ярки цветове, които са приятни за човешкото око. Една от преградите на подводницата е във формат на картина на лятна ливада с брези, а друга е като огромно огледало. Всички мебели в подводницата са направени по поръчка от ценен дървен материал и могат да се използват при спешни случаи не по предназначение. Например в столовата има голяма маса, която може лесно да се трансформира в операционна стая.
През юли 1962 г. екипажът на съветската атомна подводница "Ленински комсомол" повтаря постижението на американците, които през 1958 г. правят успешно пътуване до Северния полюс на своята атомна подводница "Наутилус", след което го повтарят на други атомни подводници. За първи път в историята на руската армия подводницата прави дълго пътуване под леда на Северния ледовит океан и два пъти прекосява Северния полюс.