Четири необясними факта за връзката между религията и руската космическа наука

Идеята за пътуването в космоса е създадена за първи път от руски православен философ, чието фамилно име е "Гагарин".

Учителят и библиотекар Николай Фьодоров (1829-1903) се противопоставя на идеята за собствеността върху книгите и идеите и така и не публикува нито един свой труд приживе. Той отказва да бъде сниман и да позира за портрети – има само две негови изображения, направени тайно. По-голямата част от преподаването си той провежда устно пред свои възпитаници и приятели. Николай е основател на руската космическа философия и е незаконен син на княз Павел Гагарин (1789-1872). Интересно съвпадение е, че първият човек, полетял в космоса, носи същото фамилно име. Приживе Николай е известен под фамилното име на кръстника си Фьодоров.

Портрет на Николай Фьодоров

Леонид Пастернак

В късните години от живота си Фьодоров работи в Москва като библиотекар в библиотеката на музея "Румянцев", който днес функционира като Руската държавна библиотека. Там той се сприятелява с интелектуалците на своето време, сред които са Лев Толстой и Константин Циолковски, пионерът на руската астронавтика и ракетна наука.

Фьодоров е строг последовател на руското православно християнство, но в същото време е роден философ. Основната му идея е радикално удължаване на живота чрез науката. Той вярва, че духовното и научно развитие на човечеството ще доведе до реализирането на основната и крайна цел на християнството: прогонването на смъртта и възкресението на мъртвите, използвайки идеята на клонирането. Фьодоров вярва още, че космосът трябва да бъде изследван, защото ресурсите на Земята са изчерпаеми. По-късно последователите му, които се наричат "биокосмолози", проповядват идеята за "незабавно развитие на космическите комуникации". Учението на Фьодоров е възприето и от Сергей Корольов - основоположник на практическата космонавтика.

Пиноерът на руската теория за астронавтиката е религиозен мистик

Циолковски с модел на метален дирижабъл

Александър Асонов

Константин Циолковски има пълното право да бъде наречен "руския Да Винчи", тъй като, освен научните си дейности, то има и дълбоки интереси в областта на мистиката. Циолковски твърди, че е разработил теорията за ракетното дело само като допълнение към философските си изследвания по темата.

От 35-годишна възраст той работи и живее в Калуга – градът, който се превръща в център на руското теософско движение. Глух от ранна възраст заради прекарана скарлатина като дете, той е много затворен и през по-голямата част от живота си непрекъснато се самообучава. В същото време е любвеобилна и жизнерадостна душа и твърди, че на два пъти в живота си е имал "прозрения".

Ръкопис на Циолковски

Свободни източници

Собствената му философия съчетава теизъм, пантеизъм и езотерика. Той вярва, че Бог съществува, но не го свързва с Христос. Докато разработва теорията си за изследването на космоса, паралелно с идеите на Фьодоров, Циолковски казва: "Земята е люлка на човечеството, но не можеш да живееш в люлката завинаги!".

Странната нумерология на първия човек в космоса

Сергей Корольов

Sputnik

Сергей Корольов (1907-1966), най-изтъкнатият ракетен инженер и създател на полета на Юрий Гагарин в космоса, проучва работата на Николай Фьодоров и Константин Циолковски. Техните открития и идеи вдъхновяват идеята на Корольов да създаде космическа ракета. Все още е спорно дали самият Корольов е религиозен, но със сигурност той е суеверен. Известно е, че Корольов не насрочва изстрелвания за понеделник и не допуска жени на ракетната площадка – но руските космонавти имат и много други суеверия.

Онова, което е наистина забележително за първия космически полет, ръководен от Корольов, е броят на "съвпаденията" в неговата нумерология. На първо място, в календара на Руската православна църква 12 април –денят, в който Гагарин полита в космоса, се пада на Деня на Йоан Лествичник, авторът на "Лествица" ("Стълба") – произведение, описващо как тялото и душата на човек може да се възкачи до Бог чрез монашеско послушание. Основната метафора, която използва Йоан, е стълбата на Божественото изкачване на Яков  (Бит. 28:11-16). Това наблюдение е обект на спорове и до ден днешен, като някои православни свещеници го защитават.

Стълбата на Йоан Лествичники

Свободни източници

Друго съвпадение е общото времетраене на полета. Без съмнение, то е точно изчислено – например, следващият космически полет на 6-7 август 1961 г., изпълнен от Герман Титов на "Восток-2", продължава точно 1 ден, 1 час и 11 минути. На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин обикаля Земята за 108 минути – числото 108 се смята за свещено в индуизма и будизма. В тези източни религии 108 е щастливо число, свързано с божествената хармония, целостта и успеха.

Много съветски космонавти са християни

Освещаването на ракета-носител "Союз-ФГ"

Сергей Савостянов/ТАСС

Всеобщо известен факт е, че през 1964 г., три години след полета, Юрий Гагарин отива да разгледа манастира "Троице-Сергиева лавра". Но в атеистките времена на СССР дори това създава проблеми и въпроси сред висшето ръководство на Партията. По-късно, след разпадането на СССР, религиозните вярвания отново стават личен избор. И се оказва, че много от съвременните руски космонавти са религиозни.

Същото обаче може да се каже и за американските астронавти. Например, през 1963 г. Гордън Купър произнася и записва молитва за Деня на благодарността по време на един от полетите си. На бъдни вечер (24 декември 1968 г.) екипажът на "Аполо 8" чете Библията, докато обикаля около Луната. А има и други примери.

Да разгледаме по-подробно въпроса: вярват ли съветските космонавти в Господ?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.