Началото на 1960-те се оказва не най-доброто време за хармоничното развитие на въоръжените сили на Съветския съюз. Маниакалното увлечение на Хрушчов по ракетите възпрепятства развитието на военната техника в много други направления. Това се отнася и за артилерията и танковете, пише "Российская газета".
На конструкторите е заповядано да създадат танк, въоръжен само с ракети, въпреки че в началото на 1960-те години в СССР няма качествено управляемо ракетно оръжие. Въпреки това те започват да разработват и тестват няколко образци ракетни танкове на базата на Т-62 и Т-64. Най-оптимално се получава "Обект 150" - базиран на Т-62. Него дори успяват да покажат на Хрушчов, който посещава полигона в Кубинка през септември 1964 г. - малко преди отстраняването му от всички постове. Това е триумфът на "Обект 150", но той за малко не се превръща в трагедия за цялата индустрия на танкостроенето.
Изстреляни са три ракети на дистанция 3000 м, които поразяват една след друга три движещи се танкови мишени. Буквално на следващия ден Хрушчов заявява: "Вчера видях как танковете се унищожават ефективно от дистанция, при наличието на такива противотанкови ракети самите танкове се оказват ненужни". Разработването и производството на танкове не е закрито, тъй като Хрушчов слиза от власт.
След щателни сравнителни изпитания през 1967 г. "Обект 150" е препоръчан за приемане на въоръжение ИТ-1 ("изтребител на танкове") и дори под страховитото име "Дракон". Серийно се произвежда от 1968 до 1970 г. като са направени общо 110 машини. Стрелбата с ракети, които имат радиокомандна система за насочване от ИТ-1, се осъществява в движение, както и от място на разстояние от 300 до 3300 м през деня и на разстояние до 1000-1500 м през нощта.
ИT-1 се превръща в първия и единствен приет на въоръжение напълно ракетен танк.
1960-те години се отличават с най-висока интензивност на изпитателни работи. Ходовите и експлоатационните качества на машините са тествани във всички климатични и природни зони на СССР - от Брест до Владивосток, от Далечния север до пустините на Централна Азия, както и в планиските условия на Памир и Кавказ. Сега танкистите-изпитатели не могат и да мечтаят за това.
В центъра на научноизследователските и изпитателните работи през тези години е Т-64, конструиран от легендарния Александър Морозов. Това е танк от съвършено ново второ следвоенно поколение. Той е революционен във всичко. Вероятно затова изпитанията му са тежки и с много повреди в почти всички системи и възли, предимно в двигателя, трансмисията и ходовата част. Невъзможно е Т-64 да се приведе в приемливо състояние. Така че стартират други проекти, сега известни като Т-72 и Т-80.
Все пак на Т-64 за първи път са приложени технически идеи, които по-късно стават естествени за Т-72, Т-80 и Т-90.
За първи път в света е създадена и преминава комплексни изпитания трислойна комбинирана броня, което значително повишава защитата на машината. Поставена е противорадиационна защита от външната и вътрешната страна на танковия купол. Освен това тя ефективно защитава екипажа от шрапнели при пробиване на бронята.
За Т-64А е създаден първият управляем активно-реактивен снаряд "Кобра", на базата на който по-късно е направено по-ефективно управляемо ракетно въоръжение за Т-72 и Т-80.
И няма как да не споменем 5-цилиндровия двутактов боксерен двигател 5ТДФ. По различни причини обаче той не става масов. Но неговите характеристики са и си остават изключителни. Този танков 5-цилиндров дизелов двигател развива мощност до 700 к.с. Двигателят на Т-72 има същата мощност. Той обаче е 12-цилиндров с работен обем от 38,17 литра. А 5ТДФ има обем на цилиндъра само 13,6 литра. Това са изключителни показатели дори и сега, но за 1955 г., когато е одобрен техническият проект, това е просто фантастика.
За изпитанията на 5ТДФ в Кубинка построяват специални стендове, на които двигателят е задвижен максимално. Но недостатъците му в крайна сметка са повече от предимствата. И минусите са свързани преди всичко с технологията и културата на серийното производство на тези двигатели.