През втората половина на 1920-те Червената армия се нуждае от нов армейски пистолет, тъй като остарелият револвер "Наган" става доста неефективен.
Първите образци са направени до 1930-те от руския самоук конструктор Фьодор Токарев. Неговата разработка, кръстена ТТ, е 7,62-мм пистолет с пълнител от 8 патрона.
Пистолетът ТТ
Токарев създава мощно, надеждно, лесно за поддръжка и евтино оръжие. В конструкцията му обаче има някои решения, заети от други пистолети.
Автоматиката му е базирана на откатната енергия с къс ход на цевта. Заключването се извършва чрез изкривяване във вертикалната равнина с помощта на люлееща се "обеца", като тази на "Браунинг", и с хоризонтално движещ се спусък.
Токарев тръгва от дизайните на Джон Браунинг. Но по-голямата част от модерните оръжия копират "Браунинг" по един или друг начин.
"Докато създаваш оръжия, няма нужда да 'откриваш топлата вода'. Главната задача на конструктора е да вземе доказани схеми и да ги съчетае по най-добрия възможен начин", каза за Russia Beyond Вадим Козюлин, професор в Академията за военни науки.
Все пак ТТ си има плюсове и минуси. Например това е първият пистолет в света с цял спусков механизъм, който може лесно да бъде махнат като цяла част.
Друга отличителна черта на ТТ е, че няма предпазител. Това е голям недостатък, тъй като води до много засечки и нежелани изстрели в крака. Той може дори да падне на земята и да стреля. Това е основната причина ТТ за армията да бъде сменен от "Макаров".
Въпреки това той спечелва много военни и става едно от главните оръжия на руската мафия, след разпадането на Съветския съюз през 1990-те.
Самозарядната винтовка СВТ-40
Токарев създава тази пушка преди Съветско-финландска война от 1939-1940-те години. Това е винтовка с къс ход и пружинно задействане на буталото над цевта с накланящ се болт.
Съветските леки оръжия обикновено са с прости конструкции, създадени за използване от зле обучени и понякога зле екипирани войници. СВТ-38 обаче е с създадена с идеята за намаляване на теглото, включително дървения ѝ приклад, цевната кутия и ударно-спусковия механизъм. Той е с газова камера и регулатор, което не е много достъпно. Това е комплекс по съветските стандарти и не е подходящ за боравене с корозивно грундирани боеприпаси без често почистване.
По-късно през Втората световна война тази конструкция се превръща в катастрофа, тъй като зле тренираните войници (повечето от които са фермери и работници, извикани на оръжие в началото на най-големия конфликт в световната история) не могат да се справят със СВТ-38. Доста от тях дори не знаят, че една пушка има нужда от съответната поддръжка.
Има и вариант на напълно автоматична огнестрелна пушка, който излиза през 1942 година. И все пак поради негативната досега слава, СВТ-40 (както и предишната версия СВТ-38) не си спечелват благоволението сред войниците. Тяхно оръжие става лесната за използване и поддръжка винтовка "Мосин-Наган".
Въпреки това СВТ-40 се смята за технически усъвършенствано оръжие за своята епоха. То е снабдено с мощни патрони 7,62x54 и може да стреля в напълно автоматичен режим преди AK-47, като е доста ефективен срещу цели на разстояние от 500 метра.
Днес СВТ-40 се използва от руските ловджии, но може да бъде видяна на рафтовете на колекционерите на оръжия.