"Нашият отговор на Abrams": на днешния ден преди 45 години танкът Т-80 е приет на въоръжение

Периодът от края на 1960-те и началото на 1970-те години е много богат на събития в световното танкостроене. Водещите сили полагат много усилия за разработване на бойни машини от ново поколение. Например в СССР е приет на въоръжение Т-72, ​​който благодарение на заложения тогава потенциал все още успешно се модернизира (Т-72Б3) и стои на въоръжение в руската армия. В Германия пък е създадена първата версия на танка Leopard 2, а в САЩ конструкторите работят по M1 Abrams. Една от особеностите на последния е използването на газотурбинен двигател (ГТД) като силова установка, пише "Российская газета".

По бойна машина с такава силова установка в тези години работят и в СССР. Още през 1963 светът се запознава с "Обект 003" - опитен танк Т-64Т, на който е монтиран вертолетен ГТД с мощност 700 конски сили. Шест години по-късно в Кировския завод в Ленинград е произведен по-съвършен "Обект 219 сп 1". Мощността на неговия газотурбинен двигател вече достига 1000 "коня". Първите изпитания обаче показват, че за такъв двигател е невъзможно да се използва ходова част от T-64A, което не позволява напълно да се реализира скоростният ѝ потенциал. Освен това нараства и масата на машината, а заедно с нея и изискванията за надеждност на носещите механизми.

В резултат на това скоро се появява "Обект 219 сп 2", който по-късно става основен боен танк Т-80. За него са създадени нови водещи и направляващи колела, опорни и поддържащи ролки, гумирани вериги, хидравлични амортисьори и торсионни валове с подобрени характеристики.

В резултат на това танкът може да развива скорост до 70 км/ч (по шосе) срещу 45-50 км на Т-72 с почти почти еднаква маса (съответно 42 и 41 тона). Вярно е, че с това пада и запасът на хода - от 500-700 на 350-500 километра. Освен това газотурбинните двигатели струват много по-скъпо от дизеловите, така че много представители на отрасъла са срещу тяхното използване, защото смятат подобни разходи за неоправдани. Същевременно танковете с газотурбинни двигатели се привеждат в бойна готовност по-бързо, което е особено очевидно при ниски температури, а имат и по-добра проходимост. В резултат на това висшето съветско ръководство дава на Т-80 зелена светлина за влизане в серийно производство.

Освен двигателя и ходовата част, в сравнение с T-64, при този танк има и изменена форма на купола, но оръдието, боеприпасите и зареждащият механизм (различен от този на T-72) първоначално са същите. Някои промени позволяват повишаване на огневата мощ, но не много. Впоследствие танкът е многократно модифициран и модернизиран, по-конкретно в средата на 80-те години той получава динамична защита.

Общо досега са произведени над 10 000 танка Т-80 с различни модификации.

А знаете ли, че руският Т-90 е най-продаваният танк на световните пазари?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.