Танкове за народа: как е създаден танковият музей в Кубинка

Наука и технологии
RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ
През юли 1931 г. в подмосковския град Кубинка официално своята работа започва автотракторно-танковото Управление на мотомеханизацията на Работническо-селската Червена армия (РККА). Тогава не може и да става дума за научна работа.

Предполага се, че само ще се изпитват и, както се говори, ще се подготвят автомобили, бронетранспортьори, трактори и танкове, които трябва да постъпят на въоръжение в РККА. А още на 1 август 1938 г. излиза Постановление №180 на Комитета по отбрана при Съвета на народните комисари (СНК) на СССР "За използване на старите несерийни типове танкове, които са в наличие в РККА". С това постановление е положено началото на създаването на единствения в света по своята колекция бронетанков Музей – с голямо "М", пише "Российская газета".

Прозорливостта на Комитета по отбрана при СНК на СССР е не просто удивителна, но направо потресаваща. Прието е, че по това време се руши всичко, което не е в съответствие с някоя държавна концепция. И старите танкове, които не са влезли в серийно производство, без съмнение трябва да бъдат претопени. Но това не се случва – решава се да бъдат запазени за идните поколения танкостроители и за целия съветски народ.

Данните с музейни машини към април 1941 г. съдържат списък от 19 образци бронетехника. Уви, далеч не всички редки образи са съхранени до наши дни. Великата отечествена война не подминава и Кубинка.

Въпреки това част от довоенната колекция е съхранена от танкистите-изпитатели, а след войната е значително допълнена. В Кубинка събират практически пълната номенклатура бронетехника, пусната от нацистка Германия и нейните съюзници. Само в Русия е съхранен легендарният свръхтежък танк Maus (в превод от немски Мишка), както и "Пантера", "Тигър" и "Кралски тигър". Показателно е, че в Кубинка от танкистите-изпитатели са доставени няколко "Кралски тигри". Предполага се, че по тях се стреля безжалостно в търсене на слаби места. Но няколко немски тежки танка са запазени цели, като те са в ход дълги години след края на Великата отечествена война.

Има обаче друг проблем. Паркът с музейна бронетехника наброява стотици образци, като няма къде да се съхраняват танковете.

Само благодарение на активното участие на Главния маршал на бронетанковите войски Аамзасп Бабаджанян и тогавашния началник на "Полигонгенерал-майор на инженерно-танковите служби Георгий Акубчик, са построени хангарите за съхранение на бронетехниката, както и здание за ръководството на Музея, в което трябва да работят научни сътрудници и да се пази цялата документация. Работата се води основно от специалистите на самия "Полигон". Това е наистина популярен строителен проект и никой не се отказва от участие в него.

Музеят отваря врати на 10 септември 1972 г. в Деня на танкистите. Всички, присъствали на мероприятието, са впечатлени от експозицията. Човек може да се докосне до бронята на немски зверове, които през 1941 г. напредват към Москва, сражават се с руснаците в битката при Курск и излизат срещу тях през 1945 г. в Берлин. Могат да се видят и руски машини, сломили цялата бронирана мощ на Европа, втурнала се в СССР, а по-точно – в Русия. Битката преминава на териториите на древна Рус, винаги привличала врагове, които обаче всеки път намират смъртта в териториите ѝ. В Музея в Кубинка има образци на унгарски, полски и чехословашки бронемашини, движили се в едни и същи колони с тези на нацисткия вермахт.

Научете повече за първия съветски аеровагон – и неговата мрачна история!