Американското списание Military Watсh публикува статия "Защо НАТО ненавижда С-200 – най-далекобойната система за ПВО от времето на Студената война".
Авторът напомня, че тази зенитна ракетна система играе централна роля в съветската противовъздушна отбрана в течение на голяма част от Студената война, а от 1982 г. СССР започва да я изнася по цял свят – в много страни тя и до днес стои на въоръжение. В момента с нея основно работят Северна Корея, Сирия, Иран, Полша и България. Страните се сдобиват с ракетните системи през 1980-90-те години. Освен гореизброените, в арсенала си с С-200 разполагат Узбекистан, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан, които ги наследяват след разпада на СССР.
Системата е разработена за защита от всички видове въздушно нападение като най-съвършен и далекобоен аналог на комплекса С-75.
Първите установки С-200 постъпват на въоръжение през 1966 г. и остават в строя до 1996 г., когато много от тях са изведени от служба.
Ракетите на С-200 се използват за насочване на полуактивни самонасочващи се глави. При поразяване на целта се взривява или осколочно-фугасна бойна глава, или тактическа ядрена бойна глава, като последната може да бъде пусната само по команден сигнал.
Разликата в характеристиките между С-200, произведени през 1980-те, и оригиналните варианти от 1960-те е много значителна. Най-добрият вариант С-200Д има обсег на поразяване от 300 км, сравнен със 175-те км на оригиналната С-200А.
По-късните варианти имат по-висок таван на полета – до 40 км, по-универсални са, имат превъзходен потенциал срещу балистични ракети и много по-висока вероятност за поразяване на целите. Могат да ликвидират мишени, движещи се с ниски хиперзвукови скорости до 6 Маха, имат обсег на откриване на целите до 600 км и могат да търсят цели на височина от над 45 000 м – тези възможности идеално подхождат за защита от балистични ракети.
Всеки батальон С-200 използва 6 пускови установки и радиолокатор за осветяване на целите. Системата е разработена за поразяване на балистични ракети и бомбардировачи. Но може да заплаши изтребители и щурмоваци, включително на големи разстояния. Така в ръцете на сирийците С-200 сваля самолети А-4 на ВМС на САЩ и F-16 от ВВС на Израел.
По време на Студената война нито един западен конкурент не превъзхожда С-200 по обсег на поразяване. Въпреки впечатляващите си възможности, тя обаче има един съществен недостатък – не е мобилна. Системата може да се разгръща само на стационарни площадки. Следователно, тя е лесна цел за врага.
И все пак С-200 си остава актуална и до днес. Иран, който има в арсенала си и по-съвременните С-300, влага значителни средства в модернизацията на системата и възнамерява да я направи мобилна.
Комплексът и до днес е достатъчно надеждна защита срещу балистични ракети и високоскоростни самолети за наблюдение, обобщава издание MW, цитирано от "Российская газета".