Уникален, направен в Русия, най-сигурен и, ако е възможно, огромен. Така още в средата на миналия век е замислен самолет номер едно – този на президента. От 1996 г. това е ИЛ-96-300ПУ. Само на него лети из страната и зад граница Владимир Путин.
Ил-96-300ПУ/RА-96021, СЛО "Россия"
Дмитрий Терехов (CC BY-SA 2.0)ИЛ-96-300ПУ е голям самолет: дълъг е 55 м, а размахът на крилата му е 60 м. Той развива максимална скорост от 900 км/ч и има четири реактивни двигателя (докато много чуждестранни лайнери имат по два). Същите двигатели имат и самолетите от сериите "Туполев" Ту-204 и "Туполев" Ту-214 – два от най-разпространените комерсиални самолети в Русия, които като цяло приличат на "Боинг" 757.
Този въздухоплавателен съд има стандартна пътническа версия, която е предвидена за 300 пътници. Проектираният през 1980-те във Воронежския авиозавод Ил-96 за първи път се издига във въздуха по комерсиален маршрут през декември 1992 година. Въпреки това "Аерофлот" се отказва от него напълно през 2014 г., а останалите компании дори не планират да го закупят. В завода са произведени общо 25 такива машини, като голяма част от тях влизат в специалния авиоотряд на "Россия" (дъщерно дружество на "Аерофлот"), който обслужва президента и правителството.
16 юни 2021 г. Женева
Сергей Бобильов/ТАССПричината, поради която именно този лайнер се харесва на президента, е проста: пътническият ИЛ-96 се смята за най-перспективната руска разработка, нещо като връх на руското самолетостроене. Но за авиокомпаниите той се оказва прекалено скъп: четирите двигателя изразходват два пъти повече гориво и имат два пъти по-големи експлоатационни разходи от чуждите лайнери.
Той обаче е точно това, от което има нужда президентският авиопарк. "На този самолет има четири двигателя. Дори ако два от тях откажат, той може и да набира височина, и да се снижава, и да маневрира, и да изпълнява полет", разказва генерал-майор Владимир Попов в YouTube. И дори с един двигател президентският лайнер може да измине до 800 км и да се приземи.
31 декември 2013 г.
Алексей Николски/Sputnik"Има редица причини, поради които в момента като правителствен самолет се използва Ил-96, – пояснява заслужилият пилот на Русия Владимир Таланов. – На първо място, това действително е много надежден и безопасен въздушен съд, което потвърждава и многогодишната експлоатация на този самолет. Освен това, това е елемент на престиж за ръководителя на държавата – не всеки лидер на държава може да си позволи да лети на 'свой' самолет, направен от собствената му държава".
Общо президентската версия на ИЛ-96 е усъвършенствана пет пъти от момента на създаването ѝ, като за последен път това се случва преди пет месеца.
31 декември 2013 г.
Алексей Николски/SputnikНа пръв поглед президентският самолет не се отличава по нищо от останалите самолети от парка на "Россия", с изключения на малкото знаме на Русия на опашката му. Обаче отвътре транспортното средство е абсолютно уникално и отговаря на най-високите изисквания за комуникации и сигурност. Затова и го наричат "летящия Кремъл".
Ил-96-300ПУ/RA-96012
Сергей Рябцев (GFDL 1.2)Благодарение на специалното комуникационно оборудване самолетът може да предава шифровани съобщения от всякаква височина във всяка точка на света по всички комуникационни канали. "ПУ" в името му означава "пункт за управление" (на оръжие, включително и "ядрен бутон"). В него има инструменти за радиолокационен, радиотехнически, оптико-електронен и визуален контрол. Цялото оборудване е дублирано в случай на извънредна ситуация, а някои видове апаратура е налична дори в повече екземпляри. За планирането на помещенията и техническото оборудване отговарят специалистите по бордово оборудване от австрийското поделение на Diamond Aircraft Industrie. Оборудването на този самолет е държавна тайна. Но за битовите характеристики на Борд №1 се знае далеч повече.
На лайнера действително може да се живее и работи не по-лошо, отколкото в Кремъл: работен кабинет за президента, няколко стаи за съвещания, конферентна зала, стая за почивка за президента и салон за гости, мини фитнес зала, столова, бар, душ кабина и отделен медицински блок за реанимация и оказване на неотложна помощ. Всичко е решено в светли тонове с акценти в цветовете на руския трикольор, а за украса са използвани гравюри на исторически теми, избродирани от майсторитеот Павло-Посадската манифактура за шалове.
Как изглежда всичко това стана известно през 2018 г., когато Путин пусна на екскурзия на борда на самолета башкирския ученик Арслан Кайпкулов. Мечтата му беше да снима видеоклип в машината.
Оценките за цената на всичко това са различни. През 2013 г. от кабинета на президента поръчват два такива самолета – един за 3,8 милиарда рубли (52 милиона щ. долара) и още един за 5,2 милиарда рубли (71 милиона щ. долара). В същото време британският таблоид Daily Mail съобщи, че фактическата му цена е около 390 милиона паунда (500 милиона щ. долара по тогавашния курс).
На практика понятието "Борд №1" не се отнася само до един самолет. Винаги има по няколко аналогични резервни машини: с охрана, помощници, журналисти. Резервният самолет следва "основния" с разлика от 15-20 минути. В случай на неизправност и кацане на главния самолет, резервният трябва да поеме пътниците и да ги придвижи по-нататък.
От 1977 г. има правило да излита не един, а два резервни самолета (резерв на резерва). Правилото се появява, след като в Москва пристига президентът на САЩ Ричард Никсън, а Леонид Брежнев решава да го разходи с Ил-62 (по-рано държавният глава лети с него). Пътниците заемат местата си, но двигателят на самолета не сработва. Те са преместени на резервния самолет, но и той не успява да тръгне.
При това всички "самолети на президента" са на не повече от 15 години. След като този срок изтече, те се предават на служба в други ведомства, а президентът се мести на нов самолет.
На борда на президента има няколко строги изисквания, като основното е всичко да работи. Това се отнася както за самия самолет, така и за персонала. "Дори и един колан да не се откопчава, често сменяме машината и не тръгваме. Или затваряме този ред със седалки", разказва Константин Терешченко, бивш главен пилот на Путин. Докато във всички други авиокомпании има място за т.нар. отложени неизправности (които не застрашават сигурността) и машината все пак излита, то на борда на президента това е невъзможно.
Друго задължително правило е да се работи напълно автономно, като подводница. Това означава, че техническото обслужване и ремонта на Борд №1 се извършва изключително от собствен технически персонал, без чужда намеса на други летища.
"Ако предстои визита на президента, летят основният самолет, резервният самолет и предвождащата група. В нея има шестима души технически персонал, в резервната има четирима, а в основната – два. Бригадата от осем души може да разглоби и сглоби дори целия самолет. Те са готови за това", казва бившият пилот.
Диспечерите са същите като на гражданските комерсиални смолети. Единствената разлика е, че при полета на основния самолет се освобождава ешелон, спазват се интервали с други самолети отпред и отзад. При резервния самолет е същото, но в малко по-ограничена форма. Според Терешченко, докато в по-рано дистанцията между основния самолет и останалите самолети е била два часа, сега тя е в пъти по-малка.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си