Руската армия използва целия си арсенал, за да промени изхода на войната в Сирия през 2015 година. Да погледнем по-отблизо трите най-необичайни оръжия.
Ту-160 "Бял лебед"
Алекс Белтюков (CC BY-SA 3.0)
Това е най-големият и най-мощен свръхзвуков самолет в историята на военната авиция. Той също така е и най-бързият бомбардировач на служба, a авиаторите му дават прякора "Белият лебед" заради вида му.
Всеки "Бял лебед" може да носи до 45 т бомби и ракети. За сравнениe, директните му чуждестранни аналози могат да носят максимум 34 т (B-2 – 27 тона, В-1 – 34 тона, В-52 – 22 тона).
Самолетът също така има най-мощните двигатели в класа на стратегическите бомбардировачи, които му позволяват да ускорява до 2300 км/час. Това е и рекорд за стратегически бомабардировач.
За първи път тези самолети се използват в битка по време на руската кампания в Сирия. В края на 2015 г. извършват атаки срещу обекти на "Ислямска държава" с крилатите ракети Х-555.
"Атаката имаше и символична, и военна цел. В първия случай трябваше да покажем на света възможностите на стратегическата ни авиация. И второ, трябваше драстично да намалим силите на ИДИЛ на земята, както и да видим как ще се държи Ту-160 в истински бойни условия на дълги полети", каза Виктор Мураховски, главен редактор на сп. "Арсенал Отечества".
Руските военновъздушни сили в момента имат на въоръжение 16 единици Ту-160 и Ту-160М1. Като част от държавната програма за въоръжаване за периода 2018-2025 г., се планира да бъдат подобрени до версия М2, в която ще получат нови компютърни и бордови системи, нова защитена навигационна система, нови средства за радиоелектронна борба за защита на самолета и ракетите му от "заслепяване", както и нови управляеми и неуправляеми оръжия.
Тежката огнеметна система ТОС-1А
"Рособоронекспорт"
Тежката огнеметна система ТОС-1А е способна да нанесе щети, сравними с последствията от тактически ядрен удар. Залпът на този радио-химически комплекс унищожава всичко на площ от 40 000 кв. м, като прави невъзможно скриването дори на подземни укрития.
"Това са едни от най-смъртоносните оръжейни системи, които армията има. Използват се в специални операции, когато единиците имат нужда бързо да се разположат в точка и да изгорят до основи зле укрепена база с палатки, бронеавтомобили и пр. Идеалната цел е полеви лагер, укрепени бойни позиции в планините или колона вражески автомобили с бойци на борда", казва Мураховски.
Подобрената версия на ТОС-1А има 24 ракети. Може да стреля веднъж или с двоен изстрел от две тръби. Продължителността на пълния залп с двойни изстрели е 6 секунди, а за единични изстрели – 16 секунди. Времето за подготовка за откриване на огън е 90 секунди.
Системите са поректирани да унищожават леки бронирани автомобили, да подпалват структури и сгради, както и да унищожават вражески войски с фрагменти или огневи вълни от 220-мм ракети с термобарични или димни запалителни снаряди. Обсегът на стрелба на ТОС-1А е 6 километра.
Подводният автомат АПС-5
Група "Калашников"
АПС-5 (името е абревиатура от "автомат подводен специален") е подводно оръжие, използвано в руския флот. Създадено е през 1975 г., но е декласифицирано и разкрито за обществеността чак след разпадането на Съветския съюз, по време на ежегодното международно военно изложение в Абу Даби.
"Използваше се и все още се използва от руските морски пехотинци за защитa на военните и търговските кораби в сириийското пристанище Тартус", казва Мураховски.
При бойни условия АПС-5 може да поразява цели в обсег от 30 м на дълбочина от 5 метра. Същевременно обсегът на стрелба зависи от дълбочината на потапяне. На дълбочина от 40 м оръжието може да стреля на само 10 метра.
АПС-5 първоначално е създаден да елиминира подводни диверсанти и шпиони на потенциален враг. Използва се главно за защита на кораби и подводници на докове от противници, планиращи да сложат бомба под дъното на кораба. Може да се използва и от военни за защита от подводни хищници, като акули.
АПС-5 може да работи и в единичен, и в автоматичен режим на стрелба. Също така може да се използва на повърхността, но не е много ефективен, тъй като обсегът му не надхвърля и 100 метра. Този минус принуди бойните плувци да се оборудват с два автомата – AПС и AK, в случай че възникне необходимост от борба с враг на сушата.