В края на 1940-те съветската армия търси оръжия от ново поколение, които да направят войнците ѝ неуязвими. Инженерите измислят много проекти за замяна на остарялата "Мосин-Наган" в армията. Изпитанията започват през 1947 г. и най-отличилите се кандидати за основни оръжия на съветските войници за десетилетия напред стават последните модификации на СКС и АК-47.
"И двете са предназначени за главно оръжие на съветската армия след Втората световна война. Но във военното командване повече харесват идеята да въоръжат войниците си с първите автоматични оръжия с боеприпаси за винтовка, отколкото да продължат да използват карабини", казва Вадим Козюлин, професор от Академията за военни науки
Той обаче добавя, че СКС се справя по-добре от АК-47 по време на военните изпитания в края на 1940-те. Ето няколко причини защо.
СКС срещу АК-47
Дизайнът на СКС е нещо между винтовките "Мосин-Наган" и АК-47. Това е автомат с дълга цев с обикновен сменяем пълнител за 10 патрона (който е значително подобрение спрямо "Мосин-Наган" от XIX в., който съветската армия има) и нови 7,62х39-мм муниции.
"СКС е полуавтоматична карабина от нова епоха. Тя е доста добро и надеждно оръжие към 1947 г., тъй като инженерите имат близо 7 години да я подготвят за армейските тестове", добавя Козюлин.
Оръжието с нови муниции има ефективен обхват от 300 метра. То е по-стабилно и точно при стрелба в сравнение с предшествениците си, но има някои особености.
Налице са и някои недостатъци в полза на АК-47. На първо място – СКС има пълнител с 10 патрона. Мунициите се зареждат или ръчно, или с клипс. И двата типа очевидно не изпълняват изискванията за оръжия от ново поколение.
"СКС има по-малко издадени части, което прави по-малко вероятно влизането на мръсотия в нея, която да доведе до повреди. Освен това 10-те патрона в пълнителя са подходящи за лов, но не и за борба с противник с напълно автоматично оръжие, което стреля към теб от 100-200 метра разстояние", казва Козюлин.
Трябва да се отбележи, че АК-47 работи със същите боеприпаси, но има сериозно предимство пред СКС – сменяем пълнител с 30 патрона.
"Тази особеност го прави по-мощен спрямо СКС, въпреки многото недостатъци, забелязани по време на военните изпитания в края на 1940-те", казва Владимир Онокой, ръководител на департамента за военнотехническо сътрудничество на концерн "Калашников".
Калашников е перспективен и много харесван инженер сред военното командване. Идеите му за съветски аналог на германската щурмова пушка StG 44 се приемат добре и са му дадени време и ресурси да завърши работата си над АК-47, за да го направи надеждното и ефективно оръжие, което познаваме днес.
"Ключовият недостатък на АК-47 е почти абсолютната липса на точност. Отначало той е и тежък и неудобен, защото е създаден в бързината след края на Втората световна война. Но версията, представена през 1959 г., не оставя място за въпроси относно неговото превъзходство спрямо всичките му конкуренти", обяснява Онокой.
В резултат СКС е приет на въоръжение в армията и се използва главно за тържествени цели в Кремълския полк, както и сред граничните и резервни единици.
Въпреки това СКС е адаптивно, надеждно и мощно оръжие, което се харесва на чуждите армии.
Бъдещето на СКС
Тъй като съветската армия не приема СКС на въоръжение в масовата армия, военното командване се съгласява да сподели технологията за оръжието с Китай.
Експертът отбелязва, че Китай създава милиони копия на карабината и ги кръщава Type 56. През 1950-60-те години оръжието пасва добре на Китайската маоистка военна доктрина, която приоритизира базовите пушки, снайперските атаки и засади пред директните престрелки.
Оръжието е особено добро за китайската армия, тъй като дава възможност на войнците ѝ да пътуват леко с ограничено количество муниции в джобовете.
"Винтовката перфектно устройва партизанската война. Тя е по-точна в сравнение с щурмовите пушки и по-евтина от снайперите. Непретенциозно и надеждно оръжие, което може да се използва в засади дори в блатисти и песъчливи региони", казва Онокой.
"Оръжието се използва широко от ловците в Русия и САЩ и, същевременно по същата причина може да бъде видяно в ръцете на войници в Сирия и Ирак."