Русия и САЩ обезпечават количествен паритет в ядреното въоръжаване, въпреки че при двете държави то има различна структура. Американското ръководство обаче е крайно обезпокоено от изоставането си от Русия в областта на създаването на перспективни системи за противоракетна отбрана. В определен момент САЩ подцениха руския военен потенциал и загубиха прекалено много време и средства за въоръжени конфликти (на първо място, в Афганистан и Ирак), където годишно се влагаха около $100 милиарда. След извеждането на американските войски от Афганистан и същественото съкращаване на числеността им в Ирак ситуацията започна да се променя. В отбранителния бюджет на САЩ за финансовата 2022 година е планирано да се заделят значителни финансови средства за разработката на нови, включително стратегически въоръжения.
Новите разработки на Русия
Руските специалисти създадоха ракетния комплекс със стратегическо назначение (РК СН) РС-28 "Сармат". Този стационарен ракетен комплекс с шахтoво базиране и тежка междуконтинентална балистична ракета (МБР) ще позволи да се подмени ракетният комплекс "Воевода", който и до днес е на въоръжение в Ракетните войски със стратегическо назначение (РВСН).
Една от особеностите при бойното използване на "Сармат” е възможността да се нанасят удари по територии на противника в суборбитална траектория през Южния полюс на Земята. Ако целта е САЩ, това позволява, например, да се нанесе удар от страната на Мексиканския залив, където американците нямат разгърнати системи за противоракетна отбрана (ПРО). Следва да се отбележи, че първите серийни образци на "Сармат" ще започнат да постъпват в ракетните дивизии на ракетните войски със специално предназначение в град Ужур, Красноярски край, още в края на 2022 година. Това практически ще изключи всякакви опити на САЩ да прихващат междуконтинентални балистични ракети в най-уязвимия активен участък на полета.
За морските стратегически ядрени сили на Русия изключително важно значение има разработката на океанската многоцелева система "Посейдон", базирана на безпилотни подводни апарати с ядрена енергийна установка. Практически неограниченият ресурс на посочените апарати под водата им позволяват да унищожават авионосни и корабни ударни групи на противника във всяко направление, както и да поразяват обекти от бреговата инфраструктура на междуконтинентални разстояния. При това скоростта на движение на този апарат с термоядрена глава може да достигне 200 км/ч. В момента носител на този вид апарат е атомната подводница със специално предназначение К-329 "Белгород".
За въздушните компоненти на морските стратегически ядрени сили на Русия се разработва нисколетящата крилата ракета "Буревестник" с ядрена енергийна установка, която притежава практически неограничена дължина на полета. Тя също ще разполага с термоядрена глава. И макар че скоростта на движение е дозвукова, тази крилата ракета ще може да заобиколи границите на обхват на перспективните системи – както противоракетната, така и противовъздушната отбрана на противника.
Всички гореспоменати руски разработки нямат световни аналози. Заради това Пентагонът и американската администрация като цяло станаха обект на жестоки критики в САЩ. Този дисбаланс в ядрените сили на Русия и САЩ обаче няма да може да бъде преодолян бързо, тъй като създаването на аналози на подобни системи изисква не само значителни финансови ресурси, но и време.
Количествен паритет
Сравнението на текущото състояние на стратегическите ядрени сили на Русия и САЩ показва, че като цяло се спазва количествен паритет, което е отразено в удължения Нов (пражки) договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (2010 г.).
Вашингтон обаче залага основно на морския компонент на стратегическите ядрени сили, който има съществено превъзходство по брой ракетни подводни крайцери със стратегическо предназначение (ПЛАРБ) и балистични ракети на подводници. В частност, ПЛАРБ от типа "Охайо" има на рода си 24 балистични ракети, а руската РПК със специално предназначение "Борей" – 16. Москва разчита на ракетните войски със специално предназначение, които разполагат както със стационарни, така и с подвижно-грунтови ракетни комплекси. В структурата на ядрените стратегически сили на САЩ последните липсват.
Руската страна има претенции към САЩ заради превишаване на установения в договора таван за разгърнати и неразгърнати стратегически носители. От руското външно министерство смятат, че през май 2021 г. броят на пусковите установки на балистичните ракети за подводници "Трайдент II" е бил с 56 повече от договореното, а на тежките бомбардировачи В-52Н – с 41. В САЩ твърдят, че въпросното въоръжение е непригодно за бойна употреба.
Според официалните данни, стратегическите ядрени сили на Русия включват 768 разгърнати и неразгърнати пускови установки за междуконтинентални балистични ракети и балистични ракети за подводници и тежки (стратегически) бомбардировачи, а САЩ – 800 (което е приетият таван). Американските данни обаче не включват оказаното по-горе въоръжение, което означава, че американският таван може да е надхвърлен със 101 стратегически носители.
В същото време страните изпълняват своите задължения по отношения на броя на разгърнатите носители: 517 за Русия и 651 за САЩ (по договор броят им не бива да надхвърля 700. Изпълняват се и условията на договора по отношение на ядрените бойни заряди на разгърнатите МБР и БРПЛ (в Русия те са 1456), а в САЩ – 1357) с оглед на правилата за отчитане на всеки тежък бомбардировач с един боен заряд (пределно допустимият им брой по договор е 1550 за всяка страна). Разбира се, за сметка на т. нар. "разтоварване" на бойните степени на ракетите, което създава сериозен възвратен потенциал за страните.