Порталът 19FortyFive.com публикува обзор на най-добрите руски танкове. Авторът от изданието Кейлъб Ларсън припомня, че след разпадането на Съветския съюз Русия наследява страховит и разнообразен танков парк. Съветското танкостроене цени простотата на създаване на техниката, способстваща масовото производство, както и лесната експлоатация на машините. От голямо значение е и да са компактни и леки, пише "Российская газета".
Т-34
Култувият Т-34 дебютира през 1940 г. и е разработен за отстраняване на недостатъците на танковата серия "БТ" ("Бързоходен танк"), които са леки, бързи, леко въоръжени и слабо бронирани.
За разлика от тях, Т-34 има по-надежда броня. Дебелината на предната част на корпуса му е 45-47 мм, а стръмният ъгъл на наклон намалява ефективността на немските противотанкови оръдия, особено на Pak 36, чиито 37-мм снаряди отскачат от корпуса на Т-34.
По-ранните серийни модели са относително леки – 26 тона. Те имат и по-широки гъсенични вериги, което им осигурява по-голяма проходимост. Това е решаващо преимущество при преодоляване на пресечени местности в кални условия.
Първите Т-34 са оборудвани със 76,2-мм оръдие, което е ефективно срещу немската бронетехника в началото на войната. В края на войната обаче се налага поставяне на модернизирано 85-мм оръдие.
Т-34 има и слаби места. Често корпусът му се произвежда от няколко вида стомана, която не винаги е закалена по нужния начин, което пък я прави твърде крехка. Гъсеничните вериги на танковете често се чупят. Има и проблеми с купола поради некачествени приводи.
T-54/55
Танковете от семейството на Т-54 са разработени след Втората световна война за справяне с недостатъците на Т-34. Те са модернизирани, но все още имат недостатъчно мощни 85-мм оръдия и танкова броня. Визуално Т-54 и Т-55 доста си приличат.
В съответствие с типичния съветски дизайн, Т-54/55 механически не е сложен и е относително прост за експлоатация. Той има много компактна конструкция с добро съотношение между мощност и тегло, както и широки гъсенични вериги, които го правят много мобилен. Но "набитият" силует на танка създава ограничения в комфорта на съветските екипажи. Платформата на Т-54/55 се състои от 100-мм нарезно оръдие, което е модерно към момента на появяването си, но по днешните стандарти се счита за недостатъчно мощно.
Танковете от семейството Т-54/55 са широко експортирани в страните от Варшавския договор, Близкия изток, цяла Азия и в много африкански страни. Относителната им простота позволява да се модернизират постепенно с помощта на допълнително брониране, по-мощни основни оръдия и модернизирани двигатели. Това значително увеличава и срока им на служба. Танковете от това семейство участват в много днешни военни конфликти, като например в Сирия, Либия, Йемен и Ирак. Това ги прави едни от най-калените в бой танкове.
Семейство Т-90
Т-90 е късна съветска разработка, предназначена да замени остарелите танкове от семействата на Т-64, Т-72 и Т-80.
Т-90 малко напомня на Франкенщайн: всъщност това е силно модернизиран корпус от Т-72 с подобрена броня и купол от Т-80 и същото 125-мм гладкоцевно основно оръдие. Той е оборудван със система за динамична защита и не е много тежък – тежи общо 50 тона. Въпреки недостатъците на силовата установка, Т-90 и неговите варианти могат да надминат американския М1, особено с потенциално по-добрата си броня.
Т-95
Това е може би най-смъртоносният руски танк. Но всъщност той съществува само под формата на един прототип.
Проектирането му започва през 1988 г. с цел да надмине основните бойни танкове на НАТО както по броня, така и по огнева мощ.
Основното 152-мм оръдие трябва да е масивно, като може да изстрелва артилерийски снаряди, което дава възможност да се разшири асортиментът от боеприпаси и теоретически гарантира възможността за водене на огън по цели отвъд полезрението.
Куполът на Т-95 е в "нарушение" на традиционната съветска танкова доктрина. Той е необикновено висок, което дава възможност да се увеличи височината и наклонът на оръдието, а това е нужно при стрелба с артилерийски снаряди. Освен това танкът е оборудван със система за активна защита, но така и не влиза в серийно производство.
Т-14 "Армата"
Танкът Т-14 "Армата" е главният руски основен боен танк от ново поколение. Въпреки липсата на бойни изпитания, в платформата на Т-14 са използвани няколко иновативни конструктивни особености, които правят "Армата" потенциално най-смъртоносния танк в света.
В съответствие с традиционната съветска конструкция, Т-14 е много лек за основен боен танк – общо 48 тона (някои варианти на M1 Abrams тежат над 90 тона). В съчетание с необитаемия купол и екипаж от трима души, той е и много компактен.
При нормални условия на експлоатация, мощният дизелов двигател от 1500 к.с. осигурява на T-14 невероятно съотношение мощност/тегло от 31 к.с. на тон (за сравнение, M1 има съотношение мощност/тегло 23-27 к.с. на тон, в зависимост от варианта). Това прави Т-14 невероятно маневрен, но това увеличение на мощността драстично намалява срока на служба на двигателя.
Т-14 има три нива на защита. Отделението за екипажа е заобиколено от бронирана капсула. Куполът и корпусът на танка са покрити с динамична защита "Малахит", която е специално разработена за намаляване ефекта на бронебойните снаряди.
И накрая, Т-14 е оборудван със система за активна защита "Афганит", която използва доплеров радар с активна фазирана антенна решетка (АФАР) за откриване и прехват на снаряди и ракети.