Руската армия има 700 носителя на ядрено оръжие – стратегически бомбардировачи, ядрени подводници и силози за междуконтинентални балистични ракети.
Но малцина знаят, че някои от тях могат да оперират автономно и да поразят цели на условен враг, дори ако територията на цялата страна е унищожена след ядрена атака.
Тази система се нарича "Мъртва ръка". Но как работи?
Какво представлява "Мъртвата ръка"?
Системата "Периметър", която Европа и САЩ наричат "Мъртвата ръка", е автоматична система за задействане на ответен ядрен удар.
Просто казано, ако територията на Русия бъде унищожена от ядрена атака, "Периметър" може автоматично да удари съответната вражеска територия със своите ядрени ракети.
Защо е създадена така?
В началото на Студената война съветското военно командване разбира, че е нужна само една ядрена ракета, за да се унищожи командния пункт, който отговаря за ядрените съоръжения.
Също така е ясно, че средствата за радиоелектронна борба (РЕБ) ще се усъвършенстват и вероятно ще могат да блокират редовните канали за управление на стратегическите ядрени сили.
Заради това армията има нужда от резервен план, с който да си гарантира ответен удар с всички силози за междуконтинентални ядрени ракети.
Нова оръжейна концепция
За да изпълнят тази задача, съветските инженери решават да създадат междуконтинентална балистичка ракета (МКБР), която да се използва като хъб. След изстрелване МКБР трябва да задейства всички други силози за ядрени оръжия на съветска територия и да ги "изпрати" към врага.
Ракетата трябва да се постави в новоконструиран силоз (който да издържи на директен ядрен удар) с предварително инсталирани летателни координати и радиосигнали, които да изпрати на другите ракети, по време на полета си.
Как е създадена?
За база на новото оръжие е избрана УР-100Н (междуконтинентална балистична ракета - по класификация на НАТО SS-19 Stiletto). Специално за нея инженерите създават нова ядрена глава с мощно радиопредавателно оборудване.
Изграждането ѝ започва в средата на 1970-те, а до края на десетилетието прототипът е изпратен на военни изпитания. Първите тестове показват, че ракетата може да прелети 4500 км на надморска височина от 4000 м, като по време на полета си успешно изпраща радиосигнали към други обекти.
След 5 години военното командване извършва "бойни тестове", за да види дали новото оръжие може да оперира в истински силоз и да изпрати най-мощната ядрена ракета на страната до определена точка.
През ноември 1984 г. командната ракета е изстреляна от Беларуска ССР, като тя успява да изпрати заповед за пуск към силоз до "Байконур" в Казахстан. Р-36М (по класификация на НАТО SS-18 Satan) е изстреляна успешно и поразява целта си в конкретна зона на полигона "Кура" в Камчатка, след като всички фази вече са изпитани.
Така че новото оръжие доказва, че е способно да премине цялата съветска територия, докато изпраща оперативни заповеди до други междуконтинентални балистични ракети.
През 1985 г. системата влиза на въоръжение в армията и до сега се използва за предпазване на руската територия.
"Мъртвата ръка" днес
"Мъртвата ръка" не се състои само от ракети, но и от радари в цяла Русия и сателити, които събират разузнавателна информация от космоса. Това е сложна компютърна система, която постоянно анализира голям обем от параметри – сеизмична активност и нива на радиация. Освен това тя извършва и мониторинг на данните от системите за предупреждение за ракетно нападение из цялата страна.
"През годините на експлоатация системата премина няколко модификации. Първо, Русия интегрира в нея средства за радиоелектронно разузнаване, като радарите от клас "Воронеж", които могат да засекат ракетен пуск на до 7000 км разстояние. Второ, инженерите модифицираха бойната ѝ глава така, че да издържи на новопоявилите се средства за електронна борба, които заглушават радиосигналите", казва Иван Коновалов, военен експерт и директор по разработките на Фонда за популяризиране на технологиите на XXI век.
Според него ракетите на "Мъртвата ръка" са на "опашката" да получат хиперзвукови ракетни блокове. Тези блокове ще им дадат възможност да летят със скорост от 5-7 км/секунда.
"Новите ракети ще бъдат интегрирани в армията заедно с МКБР "Сармат". Последните ще бъдат приети във войските в средата на 2020-те. Така че модифицираната хиперзвукова версия на ракетите на "Мъртвата ръка" ще се появят заедно с тях", казва експертът.