Т-34 от Урал: как се появява първият танков конвейер в света

Заводът в Нижни Тагил обаче е построен с друга задача. Той е открит на 2 март 1936 г. под названието Уралски вагоностроителен завод "Ф.Е. Дзержински". За разлика от много съветски предприятия, това не е словесна маскировка: тук наистина се произвеждат тежки жп вагони, разказва "Российская газета".

Но началото на Великата отечествена война и масовата евакуация на производството от западните части на страната превръщат завода в това, което по-късно е наречено "Танкоград". Държавният комитет на отбраната (ГКО) решава на базата на нижнитагилския завод, който приема оборудването на 11 евакуирани предприятия, да се създаде основно производство за приетите на въоръжение през 1940 г. танкове Т-34. За това помага и фактът, че Харковски завод №183 "Коминтерн", който до войната произвежда Т-34, се оказва сред същите тези предприятия. Названието му практическо е копирано за "Танкоград" – естествено, в съответствие с променената география.

Освен името, работните и инженерно-технически кадри, в Нижни Тагил идват и готови корпуси, куполи, двигатели и резервни части, произведени още в Харков. От тях и сглобяват първите уралски танкове.

Но след известно време се появява нужда от текуща модернизация на танка, както и да се използват по-подходящи технически решения. Първо се променят по-дребни неща, а след това и целият облик и вътрешност на Т-34.

От началото на 1942 г. Т-34 получава ъглов купол, който танкистите кръщават "гайка". Интересното е, че за година на танка поставят както "гайката", така и (от останалите харковски части) заварен или лят купол "пирог". Променена е и конструкцията на люка на механик-водача, наблюдателните прибори, основните детайли на ходовата част и много други. На бронята пък са поставени допълнителни екрани.

Към лятото на 1943 г. на танка се появяват отвори за стрелба с лично оръжие, както и командирска панорама за по-добро наблюдение на бойното поле.

В хода на производството са подадени много предложения за рационализиране. Благодарение на това, както и заради използването на по-оптимални конструкторски решения, трудоемкостта на изготвяне на Т-34 се съкращава 2,4 пъти, а стойността намалява двойно: ако през 1941 г. танкът струва 270 000 рубли, то към 1945 г. той е вече 142 000 рубли. Най-голям прогрес има в производството на корпуса: разходите за труд са съкратени 5 пъти!

След резултатите от лятната кампания през 1943 г. (особено битката при Курск) става ясно, че Т-34 се нуждаe от по-дълбока модернизация, тъй като немците имат танковете "Тигр", "Пантера" и САУ "Фердинанд", които са по-мощни, по-защитени и с по-солидно въоръжение. Прието е решение да се подсили въоръжението на Т-34 и да се премине от 76-мм оръдие към 85-мм, както и да се увеличи бронята на предната част на танка. А с тях и формата и обемът на купола, тъй като екипажът също се е увеличил – от 4 на 5 души.

Модернизираният танк под название Т-34-85 постъпва във войските през 1944 г. и успешно служи до края на войната и след нея. Във военните години само нижнитагилският завод (а Т-34 се произвежда и от други предприятия) произвежда 25 000 единици Т-34 и почти 75000 Т-34-85.

Това покрива наполовина нуждите на Червената армия от средни танкове. С други думи, всеки втори Т-34 идва от Урал.

Убиец на танкове: ефектът на противотанковата мина ПТКМ-1Р!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.