Кой командва на Международната космическа станция?

МКС е най-скъпият и сложен проект в света. В продължение на повече от 20 години почти всички космически сили се включват в работата ѝ, като на борда ѝ се качват и много хора.

Същевременно обаче МКС е обект на противоречия в много отношения. Най-скорошното е какво да се прави с нея, след като изтече периодът ѝ на служба? Засега е достигнат консенсус, че МКС ще функционира до 2024 г., но основните ѝ "потребители" – Русия и САЩ – имат различни планове за бъдещето ѝ (обясняваме руските планове тук). Кой обаче има право да взема решения по този и други въпроси?

На кого е станцията?

Както се разбира и от името ѝ, МКС е съвместен международен проект. Към днешна дата в него участват 14 страни: Русия, САЩ, Япония, Канада и следните държави членки на Европейската космическа агенция: Белгия, Германия, Испания, Дание, Нидерландия, Франция, Норвегия, Швейцария и Швеция.

Станцията се състои от два сегмента – руски и американски – които с течение на времето са сглобени от модули. Руските космонавти и американските астронавти обикновено работят в своя национален сегмент (въпреки че в МКС няма ограничения за движението).

След 23 години станцията е вече с 15 главни модула: 6 от тях се смятат за руски, 7 – за американски, 1 е европейски, а последният – японски. Употребата на модулите е разпределена по подобен начин: Русия използва своите, докато останалата част от космическата станция, както е и според съгласието на всички участващи страни, се споделя от американци, европейци и японци. Няма ясно разделение в проценти кой и колко дълго може да работи там.

Но въпреки че правилата за експлоатацията на МКС и нейната собственост са ясно разпределени, те все пак варират във времето. Руският модул "Заря" например е първият модул, изстрелян в орбита; той е поръчан и платен от НАСА, което означава, че все още е собственост на американската космическа агенция, но същевременно се смята за част от руския сегмент. Още повече че след отмяната на програмата "Спейс Шатъл" през 2011 г. американците и астронавти от страните партньорки на НАСА по изключение пристигат на станцията на борда на руския кораб "Союз". В продължение на 9 години Русия е единственият оператор на пилотирани изстрелвания, подсигуряващи достъпа до космическата станция, която не може да работи без хора.

Кой е отговорен за МКС?

Механизмът за вземане на решения зависи от споразумения, познати още като "Меморандум за разбирателство". Основният заложен принцип в него е, че решенията се вземат при консенсус. Проблемът е, че сложен проект като МКС трудно се управлява със свикване на международни срещи всеки път, когато трябва да се вземе решение. Затова в меморандума е отбелязано, че НАСА е програмен мендижър на МКС. Това означава, че между участващите страни няма директно споразумение всеки път, а само с НАСА.

Управлението на МКС (сегментите и модулите ѝ) е разделено между партниращите си страни, но главният контрол, залата за управление на полета на цялата станция също е в ръцете на САЩ – в Космическия център "Линдън Б. Джонсън" в Тексас. Оттук, заедно с балистични експерти от Русия, се правят корекции в траекторията на МКС, например за избягване на сблъсъци с космически боклук и други обекти. Тук е и "ръководителят на полета" – така се нарича човекът, който наблюдава операциите на МКС.

В орбита има и точно определена властова йерархия и командна линия. На самата станция има командир на МКС (тази длъжност се редува между страните партньори). "Командирът е отговорен за изпълнението на мисията и безопасността на екипажа. По-точно казано, тази проста фраза напълно определя обсега от отговорности на командира на МКС. Същевременно обаче има и много нюанси", така руският космонавт Александър Скворцов описва длъжността, която е изпълнявал на МКС. Като цяло в орбита всеки знае какво точно трябва да прави – всеки си има своя собствена програма. Командирът трябва да взема ключови решения при инциденти, но задълженията му са по-различни от тези на "ръководителя на полета" на Земята.

Кой плаща за МКС?

МКС няма бюджет, финансиран с ежегодни вноски от всяка от страните. Още повече че част от приноса идва не под формата на пари, а като размяна – на услуги, пускове, оборудване и пр.

Приблизителните разходи на всяка от страните обаче могат да бъдат изчислени и се оказва, че основната финансова тежест пада върху плещите на САЩ. През годините на съществуване на МКС общият обем на инвестициите в нея надхвърля $150 млрд. – от които $100 млрд. са поети от Америка. Според данни на НАСА сумата е $3-4 млрд. всяка година. Страните от ЕС харчат по-малко от $1 млрд. годишно. Япония и Канада харчат още по-малко. Русия отпуска приблизително $500 млн. за проекта всяка година.

Вижте как изглежда космосът в съветското и руското изкуство!