Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Защо да не ползваме танкове за борба с пожарите? Именно този въпрос си задават съветските инженери в края на 1970-те.
На теория тези тежки бронирани машини имат обещаващи предимства за огнеборците по онова време.
На първо място, теоретически танковете могат да доставят вода и пожарогасителни смеси директно в епицентъра на пожара. Те не са оборудвани с гумени гуми, които биха могли да бъдат повредени от пламъците, а веригите им могат да останат невредими при огромната температура.
На второ място, танковете имат и още едно предимство: те тъпчат горящите останки и така раздробяват пламъците, което прави гасенето по-лесно.
И на последно място, бронята на танковете може да пази пожарникарите от шрапнели и парчета от снаряди, които създават много проблеми на огнеборците, работещи във военни и артилерийски складове.
ГПМ-54 е първото превозно средство по рода си. Този огнеборен танк се произвежда в края на 1970-те години в Лвовския бронетанков завод на съветското министерство на отбраната (тогава Лвов е част от Украинската ССР) и е базиран на Т-54, един от най-добрите танкове, правени някога в СССР.
Оборудван е с воден резервоар, инсталиран там, където в оригиналния модел се намира оръдейният купол. Има и булдозерна кофа и водно оръдие. Разполага с резервоар за пяна с вместимост 1100 литра и 9000-литров воден резервоар. Може да изстрелва по 40 литра вода в секунда.
След пускането им през 1978 г. ГПМ-54 стоят на дежурство в космодрума Байконур, който тогава е част от СССР и който от 1991 г. Русия ползва под наем от Казахстан.
След експлозията на ядрения реактор в Чернобил край гр. Припят (днешна Украйна) на 26 април 1986 г., някои танкове ГПМ-54 са използвани за гасенето на пожарите там.
В началото на 1990-те ГПМ-54 са разпратени по специализираните пожарогасителни отряди за борба с природни и мащабни индустриални пожари.
След разпадането на СССР през 1991 г. машините се ползват и за гасене на пламъците в складове за артилерийски муниции.
Въпреки обещаващата идея на това изобретение, резултатът има някои сериозни недостатъци. Един от тях е, че машината не може едновременно да се движи и да използва водната помпа.
Друг недостатък е, че дизеловите двигатели не могат да издържат на горещината и понякога спират да работят по средата на мисията от прегряване и липса на кислород. За екипажа да са в капана на метална "консерва" без работещ мотор е равносилно на смъртна присъда, тъй като членовете му не могат да се измъкнат заради екстремните температури навън.
Тези недостатъци карат инженерите да се насочат към осъвременен модел пожарогасителен танк. В края на 1990-те е разработен прототип на име СЛС-100.
Машината е оборудвана със система за дистанционно управление и затова може да се използва близо до източници на радиоактивно и химическо замърсяване, както и в други опасни зони, без да се излагат на риск човешки животи. Когато условията позволяват обаче, танкът може да се управлява и от двучленен екипаж.
Обсегът на водното оръдие и системата за изстрелване на пяна е подобрен драстично и вече е съответно 100 и 70 метра.
Друг противопожарен модел танк – Импулс-2М – е пуснат през 1988 година. Основната цел на този модел е да се реши проблемът с обема на изстрелваните пожарогасителни течности, който е доста неадекватен при други подобни машини.
Новият танк е базиран на съветския боен Т-62.
Импулс-2М има 50-цевно оръдие за изстрелване на капсули, пълни с вода, пясък и пяна. Машината може да развива скорост до 50 км/ч и тежи около 35 тона.
Тя може да издържи отката на 5 поредни залпа от 10 цеви благодарение на солидната платформа на Т-62. Автоматичната система за контрол блокира случаен залп от повече от 10 цеви едновременно. Освен това, водната система, която пази корпуса на машината от изгаряне и прегряване, елиминира най-големия проблем на модела ГПМ-54.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
