Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Бригадата пожарникари вече половин час гаси пететажна жилищна сграда в Москва. В нея няма хора, защото старото здание вече е било "осъдено" да бъде съборено още преди да се запали. Така че гасенето тече спокойно. Спасителите пушат настрана. Един от тях решава, че това е идеалният момент да потренира доброволец.
Двамата влизат в горящата къща, където всичко е в дим, температурата е висока и нищо не се вижда. Слепешката стигат до последния етаж и намират семейство мигранти – мъж, жена и дете на годинка. Всички са в съзнание, но почти пред припадане.
Канторите за експлоатация на жилища често прилагат следната практика: изселват сградата, която предстои да бъде съборена, а докато това не стане – дават квартири на мигранти. И не ги забелязали. Влачат тримата слепешката, едва не падат от стълбата, едва не изпускат детето, но ги спасяват. А после за това дават голяма държавна награда. Е, наистина не на спасителя и на доброволеца, а на сина на някакъв началник на пожарната, който дори не е присъствал на пожара.
Александър, който е на 29 години, разказва тази извънредна спасителна операция на мигранти, защото я намира за "забавна" (според аршина на спасителите). Не получихме награда, голяма работа. Светът е несправедлив, спасителите много добре знаят това. Затова пък беше като "на филм", казва той.
През август Александър решава, че иска да разкаже за неизвестните страни на неговата работа. "Писна ми от художествените похвати, трябва да си го кажем", признава той. Неговият Twitter-тред за работата на спасителите в Москва е събрал хиляди лайкове.
Александър става спасител благодарение на баща си, който също е бил такъв: "През 90-те хората се захващаха с тази професия, главно за да им е по-лесно да къркат. Едно денонощие уж работиш (а в същност не), а четири си в безспирен запой". По това време в професията никой нищо не е знаел и "вакханалията" с пияни спасители продължила до края на 90-те години, докато в Русия не зачестяват терористичните актове.
"Периодично баща ми ми звънеше от местата, където са ги извикали, и ме молеше да му занеса термос с кафе, докато край съседната сграда чакат сапьорите. А там на входа има 10 чувала хексоген [взривно вещество]", спомня си Александър за детството.
През 2002 г. чеченски терористи вземат за заложници 916 души на мюзикъла "Норд-Ост". Няколко души успяват да се скрият в складовото помещение на Културния дом, но на прозорците има решетки. "Тогава баща ми и още трима намерили проход към задния двор през тунела за топлопровода, излезли през отвора. Как не са ги разстреляли в този момент от прозорците, не ми е ясно. Те прерязали металните прътове на прозорците и извели хората".
Тогава всички разбрали, че хората трябва да бъдат спасявани от такива, които малко от малко разбират от технологии и медицина. На мястото на "алкохолиците" дошли алпинисти, спелеолози и други любители на екстремните преживявания.
На 14 години и самият Александър става спасител доброволец. "Какво е да си спасител на такава ранна възраст? Това е да носиш всякакви простотии от типа на куртка с надпис "МЧС России" ("Министерство на извънредните ситуации на Русия"), барети в морковен цвят, комбинезони, и да си мислиш, че това изглежда яко", смее се той.
От повикванията на спасителите 80% са за "отваряне на врата". Най-често хората случайно заключват вратата, а у дома остават малки деца, например. При другите 20% обаче случаите са най-вече тежки – "миризма на труп", която излиза изпод вратата, самоубийци, хора с психически разстройства, пожари и т.н. "Общуването със самоубийците е едно от най-трудните неща, по-лесно е да гасиш пожар цяла нощ", казва Александър. "Равнището на напрежение и на работата на мозъка е такова, че можеш да отслабнеш с няколко килограма".
За да разберете обаче какво означава да работиш при пожар, по думите му, трябва да си облечете куп дрехи и върху тях да си сложите кожух, тежка туристическа раница, маска за плуване, да окачите на себе си пълна пазарна чанта, а в ръцете да носите по една кутия с инструменти и да седнете на велотренажор в сауна. Значи ли това обаче, че спасители могат да бъдат само здрави, корави мъжаги? Не, отговаря Александър. Сред тях мнозина във втория си живот са пънк-рокери, рапъри, отварят модни барове, диждействат на фестивали.
"Имахме един гей, много маниерен, от тия, чийто цял Instagram е в сефлита "по гащета пред огледалото". Само че той бе един от най-лудите глави с титаниеви топки, с който бих бил щастлив да работя. Между другото той бе руснак, който е работил в Германия в пожарна, а в отпуска си идваше при нас като доброволец", казва Александър.
Да работиш като спасител в Русия съвсем не е същото като да правиш това в Европа или в Америка. Екипировката може да бъде втора ръка, купена в eBay, а пожарната да се намира на втория етаж над сауна с проститутки. Затова пък само в Русия за едно денонощие можеш да натрупаш повече опит, отколкото за цялата си кариера в Германия, казва Александър. "Защото там предварително всички за всички са се погрижили и никой не умира", твърди той.
Комичните ситуации също не са рядкост. При повикване жена казва "Мъжът ми в къщи не отговаря". Александър се спуска по въже до балкона. Към прозореца се приближава якичък мъж, пуши и гледа в далечината към звездите. Александър се държи за въжето, над него има 10 етажа. Страшно е.
– Красива нощ, казва мъжът.
– Много, отговаря спасителят.
– Жената ли ви извика?
– Аха.
– Аз съм с любовницата, какво правим?
Спасителите спускат още едно въже с подвижна седалка, слагат на нея любовницата и я свалят един етаж по-долу. А на съпругата казват, че мъжът препил и не могъл да се събуди.
След 10 години работа Александър се е преместил в Грузия и се е захванал с туристически бизнес. Причината, която той посочва, е "унищожаването на професията" от държавата и професионалното изгаряне.
Той признава, че ситуациите с екстремни сюжети за проява на героизъм са много по-малко, отколкото свързаните с човешката глупост или безразличие. С времето спасителят започва да изпитва едновременно гореща ненавист към едни хора и безкрайна сантименталност към други. "Започваш да се отнасяш много просто към човешкия живот, всички статути и награди стават смешни! Смъртта също става нещо твърде обичайно за теб. Само не можеш да свикнеш с [мъртви] момичета и деца".
За да спреш това, трябва да се махнеш. Дори ако те тегли обратно. А Александър непрекъснато го тегли. Само че, ако му бяха предложили да избира да има една суперспособност, то той би избрал онази джаджа във филма "Мъже в черно": насочваш я към човека, натискаш копчето. Светкавица. Спомените са изтрити, сякаш нищо не се е случило.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си