Годишнина от катастрофата в Чернобил: 6 въпроса за причините и последствията

Припят

Припят

Getty Images
На 26 април 1986 г. ядрен реактор ексолодира в атомната елетрическа централа в Чернобил, близо до град Припят (днешна Украйна), отравяйки въздуха и почвите в няколко области на Украйна, Русия и Беларус за десетилетия напред. Накратко ще се опитаме да отговорим на най-популярните въпроси около инцидента – и неговите последици днес.

Какво причинява експлозията?

Точните причини за най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството все още са обект на дебати. Ясно е, че, когато персоналът в АЕЦ-а спира 4-я реактор (според графика на централата), температурата  му се вдига критично. Това от своя страна предизвиква две експлозии, които разрушават реактора.

Но какво причинява внезапното повишаване на температурата? Според първата версия, представена през 1986 г. в официален доклад на Международната консултативна група по ядрена безопасност (INSAG), вината е на операторите в централата и тяхното "нарушаване на правилата".

Независимо от това, в доклада на INSAG-7 от 1992 г. авторите "обръщат внимание на някои особености на конструкцията, включително изграждането на контролни пръти и системата за безопасност". Те стигат до извода, че структурата на чернобилския АЕЦ е имала дефекти от самото начало. Има и други версии (като земетресение, терористичен акт и пр.), но те са по-малко вероятни.

Как СССР реагира на катастрофата?

В продължение на няколко дни властите в СССР крият истинския мащаб на ядреното замърсяване – както казаха официални лица пред Russia Beyond, целта е била избягване на паниката. До 27 април град Припят, най-близкият до Чернобил (132 км северно от Киев), е евакуиран.

В началото на май властите разширяват зоната за евакуация до 30 км от катастрофата. Силно радиоактивните останки на реактора са покрити със специален "саркофаг", за да се предотврати по-нататъшно замърсяване. Повече от 600 хил. души от СССР вземат участие в гасенето на пожарите, чистенето на територията и изграждането на саркофага.

Колко са жертвите?

Трима души загиват при самата експлозия, но вредите са много по-тежки. Според служителите в централата, които са на смяна на 26 април, поне 42-ма, според съветските източници, загиват през следващите 10 години от лъчева болест, тоест поне 45 души стават преки жертви на катастрофата.

Експлозивите заразяват зона от 200 хил. км с уранови и плутониеви изотопи, йод-131, цезий и стронций-90 - радиоактивни и увреждащи човешкото здраве елементи. Въпреки това е невъзможно да се определи точният брой на болните и загиналите поради облъчване, особено години по-късно. През 2005 г. СЗО (Световната здравна организация) съобщи, че аварията в Чернобил може да е довела до смъртта на над 4000 души.

Какви са текущите ефекти?

Въпреки сериозното замърсяване, специалистите смятат, че последиците днес са минимални. Най-сериозната, уви, е високият риск от рак на щитовидната жлеза при хора, които по време на инцидента са били под 18-годишна възраст – най-вероятно заради заразеното с радиоактивен йод мляко, което са пили, съобщиха от СЗО през 2006 година. Връзката на инцидента с други заболявания все още не е доказана.

Агенция ТАСС цитира изказване на Рафаел Арутинян, експерт по ядрена безопасност, който твърди: "Няма сериозни последици за хората (с изключение на случаите с рак на щитовидната жлеза) и може би няма да има, тъй като дозата на облъчване, пред която са се изправили, е минимална. Що се отнася до въздействието над околната среда, то е дори по-малко, отколкото за хората."

Някои хора обаче не са съгласни. Когато през 2016 г. кореспондент на Russia Beyond отиде в Новозибков (Брянска област), най-близкият град до Чернобил на територията на Русия, му беше съобщено, че честотата на хора, болни от рак, е над два пъти и половина по-висока от средната за страната.

Живеят ли хора в близост до Чернобил днес?

Евакуацията на 30-километровата зона около злополучния 4-ти реактор си остава и до днес, Въпреки това има малко хора – около 2000 – които се връщат в изоставените си домове в Припят и близките села, предпочитайки да живеят в тежки условия, отколкото да напуснат Родината си. Както споделя 90-годишен жител през 2016 г. – "тайната на дългия живот е да не напускате родното си място, дори когато то е отровено".

Иван Шамянок, 90-годишен жител на засегнатата зона

Възможно (и безопасно) ли е да се ходи там?

Хората го правят – има екскурзии. За да видите мрачната атмосфера на изоставените съветски градове, трябва да отидете в Украйна, да резервирате там екскурзия (според официален уебсайт, еднодневната екскурзия е на минимална цена от $89) и да се насладите на много впечатляващо пътешествие,

"Нивото на опасност в Зоната не е високо, но все още се препоръчват някои предпазни мерки, най-вече за облеклото", сподели с Russia Beyond Антон Папич, посетил Чернобил преди две години. Според неговите (и други журналистически) впечатления, това е истински призрачен град – там времето е спряло вече десетилетия – след всеизвестната експлозия, променила живота на местните завинаги.

А знаете ли, че в Русия има място, по-страшно и от Чернобил?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: