Как САЩ се разминават на косъм с подобна на "Чернобил" трагедия по източното си крайбрежие

В началото на септември 1986 г. съветската балистична ракетна подводница К-219 излиза от базата на Северния флот в Гаджиево и поема своя 13-ти курс към Атлантическия океан, който далеч не се оказва късметлийски.

Преди да започне плаването, в шестия ракетен силоз е установен малък теч, но никой не се осмелява да позволи на такъв малък проблем да спре подводницата. В последствие точно тази дреболия причинява голяма трагедия. Когато подводницата влиза в Саргасово море, изтичането става сериозен проблем и на моряците им се налага да изпомпват водата по два пъти на ден.

Катализатор за инцидента обаче е прочутата тактическа маневра на съветските подводници, позната като "Лудия Иван" – рязък завой, направен, за да се изследват "мъртвите зони" за сонарите, в които обикновено се крият подводниците на САЩ.

Сложната маневра води до пълно снижаване на налягането на ракетните силози, които в последствие се пълнят с вода. На 3 октомври експлозията на конвенционална бойна глава праща подводният крайцер на дъното на океана.

По време на патрула в Атлантическия океан К-219 е въоръжена с 16 балистични ракети с ядрени бойни глави R-27. Според Валерий Пшенични, капитан-лейтенант и офицер от КГБ на К-219, подводницата е била известна като "градския убиец", тъй като имала разрушителната сила на 300 "хирошими". Детонацията на останалите 15 балистични ракети би причинила катастрофални последици за целия регион.

Предотвратяване на ядрено бедствие

Експлозия на ракета в шестия силоз поврежда основното тяло на подводницата, но екипажът успява да я изведе на повърхността. Четвъртата секция е евакуирана заради токсичните изпарения от ракетното гориво.

За да предотвратят детонирането на другите балистични ракети, моряците изключват ядрения реактор. Дистанционната контролна система е повредена от експлозията, а лейтенант Николай Беликов и морякът Сергей Преминин трябва да влязат в седмия сектор, за да изключат ръчно четири контролни ръчки. Проблемът е, че температурата там е 70 градуса по Целзий.

Беликов изключва 3 от контролните пръти, но губи съзнание, след като излиза от засегнатата зона. Преминин се заема с четвъртия, но не успява да се върне, защото люкът на сектора е заседнал заради разликата в налягането. Заради смелостта му посмъртно е награден с Ордена на Червената звезда и званието Герой на Руската федерация.

Сергей Преминин

Архивна снимка

Отказ от американска помощ

Военният флот на САЩ следи отблизо ситуацията и раследва мястото на аварията, като изпраща своята подводница USS Augusta, както и разузнавателните самолети Lockheed P-3 Orion.

Съветското ръководство обаче не иска да изпраща подводници да спасяват К-219, за да не разкрива местоположението на стратегическите си сили в Атлантическия океан. Затова съветски търговски кораби са инструктирани да отидат до мястото на катастрофата, като са призовани и съветски самолети от Куба.

Съветският екипаж не може да приеме помощта на САЩ, тъй като с това би признал своя неуспех. Освен това съветите знаят, че американците имат желание да се доберат до тайните документи и оборудването на наводнената подводница. И все пак, за първи път в историята на Студената война, съветското ръководство по погрешка проговаря за катастрофата, когато генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов изпраща до американския президент Роналд Рейгън съобщение за бедствието.

Дали американският флот праща К-219 на дъното?

Екипажът е успешно евакуиран, с изключение на капитан Игор Бритонов, който остава с обяснението: "Ако напусна К-219, няма да остане човек на борда. Според международното право всеки, който намери изоставен кораб, става негов собственик. Така че трябва да остана на борда или американците могат да го завладеят".

К-219 е теглена от съветския товарен кораб "Красноярск" на бавна скорост от 5 км/ч, но на пострадалата подводница така и не ѝ е писано да стигне до дома. В нощта на 6 октомври връзката изненадващо се чупи и подводницата започва да потъва. Причините и до днес не са ясни.

Четвъртият помощник-капитан на спасителния кораб Алексей Гакел си спомня, че съветските моряци са били убедени, че причината може да е свързана с американците. Американската Augusta някак е прекъснала връзката с перископа си или с помощта на специалните сили.

Подводницата потъва на 6 км, до дъното на Саргосово море. Макар екипажът да не е наказан за загубата на стратегическия плавателен съд, никой не е и награден за предотвратяването на катастрофата.

Има ли опасност днес?

Според експертите днес подводницата не представлява ядрена опасност, защото плутоният не може да достигне повърхността.

И все пак възможността за радиационно замърсяване, проникнало в хранителната верига, си остава. Но едва ли някога ще разберем със сигурност, защото резултатите от всички подводни изследвания в района остават строго секретни.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.